послесло̀в - единствено число, нечленувано * послесло̀ва - бройна форма послесло̀вът - единствено число, членувано - пълен член послесло̀ви - множествено число, нечленувано послесло̀вите - множествено число, членувано
ПОСЛЕСЛО̀В м. 1. Заключителни думи, бележки в книга, сборник и под., които се поместват в края на изданието, след основния му текст; послесловие, послепис. Противоп. предисловие, предговор.
Към теб, познатия и непознатия, .., който затваряш книжката ми, са отправени тези мои редове. Не ги вземай за послеслов — никога не съм обичал послесловите, смятал съм ги за най-излишните страници в една книга. Д. Дамянов, ОСЖ [еа]. Тепърва се раждат и осмислят понятия от поетиката и естетиката на драмата с теоретичен и практически характер. Самите автори обясняват в предговори и послеслови своите художествени цели и намерения, дават указания за действието, персонажа, времето, обстановката и т. н. М. Иванова-Гиргинова, ЛД [еа]. Няколко години след това първо издание на романа Емил Коралов поднесе на читателите си ново, основно преработено .. Както сам авторът бележи в своя послеслов, романът в действителност е една нова книга. С, 1951, кн. 5, 162.Виж повече2. Литер. Последна част от художествено произведение, отделена от развръзката на действието по време, в която се разкрива по-нататъшната съдба на героите; послесловие, епилог, послепис.