преинача̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време преинача̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време преинача̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време преинача̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време преинача̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време преинача̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време преинача̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време преинача̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време преинача̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време преинача̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време преинача̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време преинача̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение преинача̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение преинача̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие преинача̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие преинача̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие преинача̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие преинача̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие преинача̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие преинача̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие преинача̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие преинача̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие преинача̀вайки - деепричастие преинача̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие преинача̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие преинача̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие преинача̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие преинача̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие преинача̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие преинача̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие преинача̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие преинача̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие преинача̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие преинача̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие преинача̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие преинача̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие преинача̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие преинача̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие преинача̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие преинача̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие преинача̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРЕИНАЧА̀ВАМ, -аш, несв.; преинача̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. Предавам, представям невярно, в друг вид, по друг начин нещо, обикн. с някаква цел; изопачавам, изменям, променям. Погрешно или умишлено, бе преиначил в превода текста на възванието. Ив. Вазов, Съч. VII, 176. Неговото болнаво въображение беше готово да преиначи и да изтълкува зле и най-слабия звук, и най-невинния шум. Й. Йовков, Разк. II, 75. — Асен Христович, съдете ни както искате, но едно трябва, като честен човек, да не преиначавате: фактите на нашия нов живот. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 27. Честното сърце на Златаров не му е позволило да преиначава, ръководило го е чувството му за отговорност пред бъдещето. М. Кремен, РЯ, 28. Последний [съставителят на Геровия летопис], види се, от твърде разпалено родолюбие понякога и произволно е преиначавал имена и фактове. М. Дринов, ПСп, 1871, кн.4, 22-23. преиначавам се, преинача се страд. Не може да бъде „пълноценен и надежден“ текст, в който мисълта на автора — .. — не получава жив израз в езика на преводача; с това се преиначава целият идейно-художествен и социален смисъл на произведението. Н. Лилиев, Съч. III, 101. Ако всичко от миналото се разказва в обикновена проза, в приказки и предания, то фактите и събитията може да се преиначат, да избледнеят и пр. Но чрез стиха всичко се предава с абсолютна точност. Ал. Гетман, ВС, 37.Виж повечеПРЕИНАЧА̀ВАМ СЕ несв.; преинача̀ се св., непрех. Диал. Променям се, ставам друг. Има нещо орисано в живота, господине. Ето, ако аз не бях разговарял там, на Шипка, с пленници от моя роден край, живота ми можеше съвсем да се преиначи. А. Страшимиров, А, 159. Където е за пакост, там го търси .. Не може да се преиначи и това си е. Кр. Григоров, И, 20. Е, мислеше си тя — не е лесно да се преиначат хората. Кр. Григоров, И, 42.