прекло̀нен - единствено число, мъжки род, нечленувано прекло̀нния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член прекло̀нният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член прекло̀нна - единствено число, женски род, нечленувано прекло̀нната - единствено число, женски род, членувано прекло̀нно - единствено число, среден род, нечленувано прекло̀нното - единствено число, среден род, членувано прекло̀нни - множествено число, нечленувано прекло̀нните - множествено число, членувано
ПРЕКЛО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни,
прил. Книж. За възраст, години на човек — който се отнася към последната част, към края на живота, към старините. Сестрата на Левски .. надживява братята си и умира на преклонна възраст. Ив. Унджиев, ВЛ, 36. Изкуството на живота се усвоява едва на преклонна възраст. А човек трябва да използува живота от първите дни на младостта! Н. Каралиева, Н, 55. На преклонни години Доля е изгубил онова, което го е правило велик на младини. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 128.Виж повечеПРЕКЛОНЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от преклоня като прил. 1. Който е покорен, послушен, смирен. „Преклонената главичка остра сабя не сече!“ — казва простолюдието. П. Незнакомов, БЧ, 75. Не свършиха, разбира се, и преклонените главички, но от това вие станахте само по-недостижими и примерът ви — по-светъл и заразителен. Н. Никифоров, ПВ, 126.
2. Диал. Който има наклон, който се наклонява надолу; наклонен, наведен. Гневота отвори вратата и видя, че Аарон седи до масата си и пише. Преклонената вощеница догаряше. А. Дончев, СВС, 837.