прелюбодея̀ние - единствено число, нечленувано прелюбодея̀нието - единствено число, членувано прелюбодея̀ния - множествено число, нечленувано прелюбодея̀нията - множествено число, членувано
1 забежка (разг.) - измяна - изневяра - прелюбодеяние - прелюбодейство (книж.) - прелюбодействие (книж.)
ПРЕЛЮБОДЕЯ̀НИЕ, мн. -ия, ср. Извънбрачна, или изобщо осъдителна, нередна сексуална връзка; прелюбодействие, прелюбодейство, изневяра. Жените го [Янакиев] харесваха, но флиртовете, интрижките и прелюбодеянията набързо извършвани с чужди жени, които не обичаше, не го задоволяваха. Ем. Станев, ИК I и II, 280. Кое причинява нарастването на прелюбодеянията на семейни мъже и жени? Хр. Домозетов, ОР, 88. Там [в селото] доскоро, ако уловяха някого в прелюбодеяние, водеха ги в черкова и венчаваха ги. Н. Бончев, Съч. I, 58.
Защо Аспарух избяга, когато трябваше да уловят Гита на местопрестъплението, за да докажат пред съда по безспорен начин прелюбодеянието ѝ. К. Калчев, СТ, 220. В Толедо имах любовница, на която най-сериозно доказвах, че само прелюбодеянието с духовно лице не се счита за грях след смъртта на мъжа ѝ. Д. Димов, ОД, 265. // Църк. Грях против Седмата Божа заповед в християнската църква („Не прелюбодействай“), изразяващ се в нарушение на съпружеската вярност.Виж повече