премрѐжвам - първо лице, единствено число, сегашно време премрѐжваш - второ лице, единствено число, сегашно време премрѐжва - трето лице, единствено число, минало свършено време премрѐжваме - първо лице, множествено число, сегашно време премрѐжвате - второ лице, множествено число, сегашно време премрѐжват - трето лице, множествено число, сегашно време премрѐжвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време премрѐжвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време премрѐжвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време премрѐжваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време премрѐжваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време премрѐжвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение премрѐжвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение премрѐжващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие премрѐжващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие премрѐжващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие премрѐжваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие премрѐжващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие премрѐжващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие премрѐжващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие премрѐжващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие премрѐжващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие премрѐжвайки - деепричастие премрѐжвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие премрѐжвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие премрѐжвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие премрѐжвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие премрѐжвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие премрѐжвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие премрѐжвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие премрѐжвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие премрѐжвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие премрѐжван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие премрѐжвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие премрѐжваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие премрѐжвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие премрѐжваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие премрѐжвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие премрѐжваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие премрѐжвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие премрѐжваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРЕМРЀЖВАМ, -аш, несв.; премрѐжа, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. За нещо, което е полупрозрачно, като мрежа — преграждам, покривам, прикривам нещо, като преча да се вижда ясно; забулвам. Три-четири къдрави облачета .. лазят след слънцето .. да го настигнат и премрежат. Т. Влайков, Съч. III, 1. Едрите късове сняг .. премрежваха измръзналия въздух. Ив. Вазов, Съч. VIII, 164. Нощ модра бойното поле премрежи. К. Христов, Кр, 23. В къщата на Аврам Немтур не живееше никой... Тънеше в гробна тишина и запустение тоя стар дом: широките одаи бяха раздигани и голи, прозорците бяха премрежени от прахуляк и паяжини. Д. Талев, ПК, 90. Под копитата извива прах на облачета сиви, / и премрежва с бронзов блясък огнения хоризонт. Хр. Смирненски, Съч. I, 79. Помня, че през тая нощ снега / стелеше със бял саван земята / и .. / със воал премрежваше стъклата. Хр. Ясенов, Събр. пр, 117. Сагледала мома Вида, / премрежила ясно слънце, / та им сенк,а направила. Нар. пес., СбНУ V, 8. „Леле маро, леле черко мила, / пшеница ти по дел полегнула, / рояци ти слънце премрежиле, / йергела ти по пут прах дигнула.“ Нар. пес., СбВСтТ, 307.Виж повече2. В съчет. със същ. о ч и, п о г л е д. Преча на очите да виждат ясно, като изпълвам пространството или заставам отпред; замъглявам, замрежвам2. Но пушекът на Панаховото кафене ти премрежва очите и ти не видиш ни тях, ни приятелите си. Ив. Вазов, Съч. IX, 107. „Кръв на врагове покри като порфира полето — и дим на победна клада премрежи очите.“ Н. Райнов, ВДР, 89. Железният кръст пръскаше невидима светлина и прогонваше тъмнината. Загледа се в него и преди да клепне, едри парцали сняг премрежиха погледа му К. Петканов, МЗК, 44. От разни страни се спустнаха към Филча, подгониха го като звяр. Остави колата .. и бърже се изгуби из честака. Клонете се разгръщаха, правеха му път и премрежваха очите на преследвачите. К. Петканов, Х, 73. На всеки две-три крачки той се спираше, надигаше се на пръсти, приглаждаше мокрия кичур коса, която премрежваше погледа му, и все викаше проточено и нерешително: — Рашкоо. Къде си, бе Рашкоо? П. Стъпов, ГВ, 138.
3. В съчет. със същ. о ч и и под. Обикн. за сълзи и под. — изпълвам очите и преча да се вижда ясно, добре, затруднявам зрителното възприемане; замъглявам, замрежвам. Ангелина .. цяла трепереше .. плач я дави, сълзите и се не изчерпват, премрежват ѝ очите. А. Страшимиров, ЕД, 167-168. Почти я не виждам от тютюневия дим, пък и сълзи ми премрежиха очите, но — мислех си — тя е, никоя друга не може да бъде. П. Спасов, ХлХ, 315. Ситен дъжд шибал по лицето му и премрежвал очите му. Й. Йовков, Разк. III, 174. Сълза премрежи взорът му отчаян — / заплака безнадежно той горчиво. К. Христов, БПр, 1893, кн. 5, 48.
4. В съчет. със същ. о ч и, п о г л е д, к л е п а ч и, м и г л и. Гледам с притворени или почти затворени очи, обикн. като израз на някакво отношение или настроение; замрежвам2, присвивам. — Чувай, какво ще ти поръчам. Когато тръгнеш у лелини, не обличай онуй тънко елече, .. и не си премрежвай очите, когато срещнеш Ивановия поглед. А. Каралийчев, ЛС, 8. Премрежи [Стоян] подигравателно очи, изпъчи гърди и подхвърли на Христа: — Какво ме гледаш като кадъна? К. Петканов, СВ, 74. Нашият писател затръшна двете крила на прозореца, слага нов лист, сяда и премрежва поглед. С. Йончев, СбСт, 1957, 157. Когато срещнеше мъж, тя [младата жена] се понавеждаше лекичко, премрежваше дългите си мигли и тогава ставаше още по-привлекателна. Г. Караславов, ОХ II, 42. Анет .. започна да приказва само със Саваков. — Ще изпиете една чашка, нали? Ще се чукнем двамата — рече тя, като леко премрежи дългите си клепачи. Д. Ангелов, ЖС, 224. // Притварям очи и заспивам. Едно дете беше клюмнало глава на облекалката и премрежило клепачи за сън. Г. Райчев, ЗК, 232.
5. Прен. За силно преживяване, усещане, чувство и под. — довеждам до състояние, при което някой не може да гледа, да вижда добре; замрежвам2, замъглявам. Болката премрежи очите му. А. Гуляшки, МТС, 77. — Не ви попитах как се казвате — наруши мълчанието той [Бохоров] — Малагения — отвърна красавицата и се притисна още по-плътно до него. Уханието на непознат досега парфюм премрежи очите му. Й. Попов, СЛ, 37. Аз чак сега можах и сам да видя раната, която ми премрежваше погледа с вида си: нокътят беше син и отцепен от месото, а кожата около него обелена и обърната. Ст. Чилингиров, ХНН, 78.
6. Диал. Поставям някъде мрежа, преграждам, заграждам нещо с мрежа; замрежвам2. — Не бой се, Ярмо невесто, / .., изплети мрежу свилену, / премрежи бела Дунава, / улови рибу моруню. Нар. пес., СбВСтТ, 223. Че си купи тенка мрежа, / че премрежи Черно море, / че улови мрянка риба. Нар. пес., СбНУ VIII, 13. ● Нар.-поет. М р е ж о м п р е м р е ж а. Переком земя прековете, / мрежом небо премрежете, / да фанете три лебеде. Нар. пес., СбНУ V, 4. премрежвам се, премрежа се страд. Светлинката се премрежваше от сянката, която една от уличните липи хвърляше, когато някой полъх поклащаше клоните ѝ. Б. Болгар, Б, 84. Олеле, мале, бой се зафана, / премрежило се ясното слънце, / затресла се е земя и небо. Ив. Вазов, Съч. XX, 149.
ПРЕМРЀЖВАМ СЕ несв.; премрѐжа се св., непрех. 1. За очи, поглед — виждам неясно, смътно, размито като през мъгла, като през мрежа; замрежвам се, мрежа се. Бурята блъскаше с такава стръв и сила, че с мъка се държех на краката си .. Очите ми се премрежиха и едвам долавях направлението. П. Делирадев, В, 266. И Сали Яшар тъй силно преживява и мъката, и радостта на тоя час .., че очите му овлажняват и се премрежват от сълзи. Й. Йовков, ПК, 19. Като решето на слънце се изопна лицето му, а погледът му се премрежи. К. Петканов, СВ, 60. Лицето ѝ [на Яна] пламва, погледът ѝ се премрежва, краката ѝ затъват в пясък, а ръцете ѝ треперят като лист. К. Петканов, СВ, 46-47. ● Нар.-поет. М р е ж о м (м р е ж а) с е п р е м р е ж а. „Леле мале, леле стара мале, / .. църна земля, мале се не дидза, / на очи се мрежа премрежила.“ Нар. пес., СбНУ XLIX, 134.
2. Изпълвам се, покривам се с нещо, подобно на мрежа. Тя беше нещо 45 годишна, височка и снажна жена, с широко мургаво лице, което вече се премрежваше от бръчки. А. Страшимиров, ЕД, 22.