прѐносен - единствено число, мъжки род, нечленувано прѐносния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член прѐносният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член прѐносна - единствено число, женски род, нечленувано прѐносната - единствено число, женски род, членувано прѐносно - единствено число, среден род, нечленувано прѐносното - единствено число, среден род, членувано прѐносни - множествено число, нечленувано прѐносните - множествено число, членувано
ПРЀНОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Спец. Който е свързан с прѐнос, пренасяне на нещо.
Като основно преносно напрежение да се използва напрежението от 220 000 волта, като напрежението от 110 000 волта стане разпределително. ВН, 1958, бр. 2131, 1. Преносният валяк чрез коленчат лост взема от мастиления валяк (дуктора) мастило и го предава на разтривната плоча. Ил. Рашков, ПТ, 33. Работниците от преносната бригада натовариха кораба със захар. Преносна служба.Виж повече2. Остар. Който може да се пренася; преносим. Те от заранта до вечерта се скитаха из планините, единият с една преносна фотографическа машина. Ив. Вазов, Съч. ХV, 44. Така наречената бунтовническа (революционна) армия с преносната гилотина немилостиво убивала гражданите. ВИ, 1867, 179.
ПРЕНО̀СЕН1, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Обикн. в съчет.: преносно значение (смисъл). Езикозн. Вид вторично, производно лексикално значение на думата, което възниква на основата на семантичен (метафоричен или метонимичен) пренос, с което се наименува, назовава нов предмет или явление от действителността, различни от тези, които назовава основното значение на същата дума. Относителните прилагателни се употребяват в преносно значение и в такъв случай се обръщат в прилагателни качествени. Примери: дървен стол и той е много дървен (в смисъл неподвижен, тромав). Л. Андрейчин и др., БГ, 93. Например ако кажем: остра сабя, тук думите са употребени в прав смисъл; ако ли кажем: остър ум или остра памет, тук думата остър са приема в преносно значение. Т. Шишков, ТС (превод), 83. // Разш. За смисъл, израз, употреба — който е породен на основата на семантично сходство, подобие, аналогия между назованите предмети и явления, поради постоянна асоциативна връзка, поради което се отличава с образност, експресивност. — Бедният Олаф! — Бедният? — запита Любомир. — Да. В преносен смисъл. Знаеш, той направи предложение на Леа, пък тя му отказа. П. Спасов, ХлХ, 350. Даже когато Гергана ми каза, че Виолета ме води за носа, аз разбрах всичко в преносния смисъл. И повярвах на добрите ѝ намерения. К. Калчев, ДНГ, 116. Ответникът сам признава, че е без глава! .. Не ме прекъсвайте! Казах го в преносен смисъл. К, 1963, кн. 4, 8. Думата пастир е произведена от глагола паса и в преносно и духовно отношение значи да наставлява някой духовно стадо от человеци. Ф. Велев, КР (превод), 10. Най-похвалний превод ще бъде, който опази в себе си не само мислите, нъ и разните преносни думи, обращенията на речите, на стъпките. У, 1871, бр. 24, 381. Преносна гатанка.
ПРЕНО̀СЕН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от пренося2 като прил. Спец. 1. За бременност — който продължава по-дълго от нормалното време, с което застрашава живота на плода. Преносена бременност. Преносено бебе.
2. За плод (новородено) — който се е родил след предварително определения термин и има характерни белези за преносване. Деца, родени в края на нормалния срок на бременността, се наричат доносени; .., а родените по-късно — преносени. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 17. Преносен плод.