препра̀вям - първо лице, единствено число, сегашно време препра̀вяш - второ лице, единствено число, сегашно време препра̀вя - трето лице, единствено число, минало свършено време препра̀вяме - първо лице, множествено число, сегашно време препра̀вяте - второ лице, множествено число, сегашно време препра̀вят - трето лице, множествено число, сегашно време препра̀вях - първо лице, единствено число, минало несвършено време препра̀вяхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време препра̀вяхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време препра̀вяха - трето лице, множествено число, минало несвършено време препра̀вяше - трето лице, единствено число, минало несвършено време препра̀вяй - второ лице, единствено число, повелително наклонение препра̀вяйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение препра̀вящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие препра̀вящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие препра̀вящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие препра̀вяща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие препра̀вящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие препра̀вящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие препра̀вящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие препра̀вящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие препра̀вящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие препра̀вяйки - деепричастие препра̀вял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие препра̀вялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие препра̀вялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие препра̀вяла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие препра̀вялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие препра̀вяло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие препра̀вялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие препра̀вяли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие препра̀вялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие препра̀вян - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие препра̀вяния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие препра̀вяният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие препра̀вяна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие препра̀вяната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие препра̀вяно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие препра̀вяното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие препра̀вяни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие препра̀вяните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРЕПРА̀ВЯМ, -яш, несв.; препра̀вя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Развалям нещо и направям от него друг предмет или отново същия, но по друг начин. Нашият ковач Събо взе, че преправи косите на мечове. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 379. В общежитието момичетата подлудяха да си шият и преправят дрехи. И аз се заразих от женска треска. Бл. Димитрова, ПКС, 137. Кристало изнесе на двора шевна машина и почна да преправя за Аликс една от старите си басмени рокли. Д. Димов, Т, 492. Портата стегна, полици преправи, прозорци преработи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 39. // Преустроявам нещо (обикн. сграда). Новият стопанин преправи къщата на бея, като в разни времена добави към стария дом няколко пристройки. О. Василев, Т, 92. Едната грижа бе за мелницата — как да отклони брата си от намерението му да преправят тяхната стара воденица в парна мелница. Ем. Станев, ИК I и II, 11. За читалище преправихме старото девическо училище. Т. Влайков, Съч. III, 278. // Разг. Преработвам (във 2 знач.), внасям поправки в литературно или музикално произведение и под. Трябва да преправим очерка основно. 3. Петров, СбСт, 346. И печатаните [песни] той [поетът] не е оставял намира: при всяко едно издание ги е поправял и преправял без умора. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 53. Нямаше ръководства за такива [духови] състави, нито пък „китки“ от народни мелодии, та преправях военни маршове. О, 1978, кн. 3, 30.Виж повече2. Променям нещо у себе си (гласа, лицето си и др.), за да не бъда разпознат или за да заприличам на някого или на някакъв. Не посмях да заговоря, боях се, ще ме познаят, както и да си преправя гласа. Ем. Станев, А, 141. — Повече съзнание! .. — назидателно рече девойката, а после внезапно преправи гласа си и викна пискливо като помощник-майстора: — Вие ядете хляба на фирмата „бадява“. Д. Димов, Т, 37. Изваждаше от мешинените дисаги своето огледало, гребена си, кутията с принадлежностите за гримиране .. и почваше да преправя лицето си. Ст. Дичев, ЗС II, 479. Актьорите също не се стесняват много. Те не преправят лицата си и това ми науми нашите неотколешни любителски представления, дето Райна княгиня излазяше с пъдарски мустаки. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 156.
3. Разг. Подправям, фалшифицирам. Преди месец бяха заловени 10 банкноти с най-големия номинал, за които имаше съмнения, че са преправяни. С, 2004, бр. 4279, 13.
4. Представям, излагам нещо по друг, изопачен начин; преиначавам. Увлечен в мечтите си, Боянов неусетно преправяше спомените си, преиначаваше, преувеличаваше, измисляше. Й. Йовков, ПК, 132. И ужасен бил тоя реставратор, / че някакъв си калфа, ученик / е дръзнал свойта четка да размята / в картината на майстора велик, / че истината дръзнал да преправи. Л. Даскалова, Ст, 80.
5. Прен. Променям, преобразявам някого или нещо. — Старото, както и да го преправяш, винаги отстъпва на новото. А. Гуляшки, ДМС, 72. — Ех, ама на, такъв е светът! Не можеш да го преправиш! Т. Влайков, Съч. II, 31. „Господ да тя поживи, драга Еленко, рече ѝ майка ѝ след шест седмици; учителят тя преправи на доброчеста и благатка девойка.“ Й. Груев, КН 4 (превод), 14. Стори ме, боже, преправи, / на малка пойна птичица, / .. / високо да си подхвръкна, / високо, в сини небеса. Ц. Церковски, Съч. II, 187.
6. Диал. В съчет. със същ. с в а т б а. Свършвам, довършвам, направям (сватба). Зел си невеста от друго село. Кото препраиле сватбата, момчето че води невестата у селото на госке. СбНУ ХLI, 447. У вторник ще преправиме сватбата. СбНУ ХХIХ, 268. Бащата стърже вретена, / че майка му ги разноси / у село на чисто брашно, / сватбата да си преправат. Нар. пес., СбВСтТ, 552.
7. Остар. и диал. В съчет. със същ. п ъ т. Проправям (път). Наесен [тръните] изсъхваха, добитъкът преправяше пътеки из тях. Й. Йовков, ВАХ, 99. Струваше му се, че сече отвъд в старата гора на Висок връх. Път преправя. Широк път ще направи — да мине с алената си кобила. З. Сребров, МСП, 32. Най-пръв Фронтин бодна коня и остави / кат вихър вихренната конница назад, / и път през победителя си той преправи / и стигна тез, що веч оставяха Белград. К. Христов, БПр, 1898, кн. 8, 2. преправям се, преправя се страд. Повика зидари и посочи изоставената плевня: — Може ли да се преправи на къща? Г. Караславов, ОХ II, 12. Баща ми не одобряваше някои рисунки и обясняваше много подробно как трябвало да се преправят. СбЦГМГ, 326. Други видове експертизи са графологичните за установяване на истинност на документи, почерци и подписи, които често се преправят при измами и икономически престъпления. Кап., 2005, бр. 44, 12.
ПРЕПРА̀ВЯМ СЕ несв.; препра̀вя се св., непрех. 1. Разг. Обикн. с предл. н а, к а т о. Променям външния си вид, за да не бъда разпознат или за да заприличам на някакъв или на някого. — Спуща се с облаците от небето, а тук се преправя [дядо Боже] на старец, та никой да не го познае. Ст. Даскалов, БП, 5. Насядаха и четиримата — и слугите с господарите, защото те всъщност не бяха слуги, а ромейски воински началници, които се бяха преправили като слуги. Д. Талев, С II, 15. Облякъл котан кожуха, обул червените обуща, препасал сабята, взел и гуслата — преправил се на гуслар и тръгнал към лисиното жилище. Елин Пелин, ПР, 205. — Бре, Османе, едва те познах! — извика Юсуф кехая и се усмихна. — Добре си се преправил с тая брада. Б. Несторов, СР, 231.
2. Разг. Обикн. с предл. н а или с подч. изр. със съюз ч е. Преструвам се, престорвам се. — Ами кое беше това момиче, Донке? — запита Ненко престорено .. — Сега ще пак да ти се преправя, че не знае коя Райка. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 33. Седнал до шатора, .. турил ухото си до платното и преправил са на заспал. Л. Каравелов, Съч. V, 130. Като видял, че работата отива зле, преправил се на луд и почнал да говори по турски несвързани мисли. РН, 1905, кн. 4, 177. — Тий, елене, колкото можеш по-скоро върви по тая пътека и гледай да излезнеш пред ловеца; легни назем и ся преправи, че си мъртъв. Кр. Пишурка, К, 117.
3. Диал. Променям се, преобразявам се. „Еех, — трепна тъжно гласът му — какви хора сте вие, старите! Цял свят да се преправи, вие все вашата си знаете.“ Ст. Даскалов, МЧ, 136. — Ако го уволним, какво ще спечелим? Ще го озлобим .. Пък да го оставим на служба, като му направим добро, ще го заангажираме с нас, лека-полека ще се преправя. Ил. Волен, МДС, 180. — Бре, Здравке, бре, сине бре... Недейте да ставаме за смях на хората... Не виждаш ли, че не се преправя [Перса] лесно. Чорбаджийско си му е семето. Кр. Григоров, Н, 169.
4. Диал. За сватба — свършвам. Кото се сватбата препраила, ной [на булката] се думата не чуе една година-две. СбНУ ХLI, 435.
5. Остар. Превръщам се в нещо друго, различно; преобразявам се, преобразувам се. Гориме го [дървото] изново и то ся преправя на дим и прах и под тия си нови форми то снабдява растителното царство с нужната за развитието му храна. Ч, 1870, бр. 3, 85. Докле е жив чловек, у тялото му безпрестайно ся преправят и претварят веществата, от които е то сглобено. КН, 1873, кн. 5, 3. Чтом роди жената, кръвта ся повръща пак към гръдите .., та там ся преправя на мляко. Й. Груев, КН 7 (превод), 29.