Основна форма: пресѝпнал - Прилагателно

Форми:

пресѝпнал - единствено число, мъжки род, нечленувано
пресѝпналия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
пресѝпналият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
пресѝпнала - единствено число, женски род, нечленувано
пресѝпналата - единствено число, женски род, членувано
пресѝпнало - единствено число, среден род, нечленувано
пресѝпналото - единствено число, среден род, членувано
пресѝпнали - множествено число, нечленувано
пресѝпналите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 сипкав - дрезгав (за глас) - прегракнал - пресипнал - хрипкав - хриплив

Резултати от: Речник на българския език

ПРЕСЍПНАЛ, -а, -о, мн. -и.

Прич. мин. св. деят. от пресипна като прил. 1. За глас, кашлица и др. — който е глух, дрезгав, без сила и звучност обикн. вследствие на силно викане, поради болест или др.; прегракнал. — Аз, сватя, съм баща и ме боли, като гледам как разплаквате дъщеря ми! — каза той с пресипнал глас. И. Петров, НЛ, 144. Из пътищата го посрещнаха глутници деца, боси, голи, които отдалеч викаха с пресипнали, изтънели гласчета: — Чичо, дай малко хлебец! Л. Стоянов, Избр. съч. III, 198. Отново се чу кашлица, малко пресипнала и дълбока, като у пушачите. П. Вежинов, ЗЧР, 98-99.

2. За човек — който има такъв глас; прегракнал. — Ще разбереш, байовото, като стигнем на село — викаше пресипналият шофьор. Цв. Ангелов, ЧД, 156. Откъм село тичаше жена .. — Ангелино! Ангелино мари! — пресипнала и замаяна викаше бедната жена сред мрака. А. Страшимиров, ЕД, 178. // За гърло — който издава глухи, дрезгави звукове, тонове; прегракнал. — Хеле Граматиков! Той, горкият, не е виждал още наши избори. Да му излязат насреща ония ми ти влася, ония ми ти цигани с кръвясали очи, изпъкнали два пръста навън, ония пресипнали гърла, ония ми ти пояси до гуша, да му се облещят насреща. Ал. Константинов, Събр. съч. I [еа]. Пресипналите гърла периодично се разквасват я с чай, я с нещо друго. Сега, 1999, бр. 57, 10. ● Обр. Слънце те грее. Дъжд те мокри. / И зимният вятър с пресипнало гърло за тебе пее. Д. Христов, Пл, 2002, кн. 1-2 [еа].

Виж повече