преста̀ване - единствено число, нечленувано преста̀ването - единствено число, членувано
ПРЕСТА̀ВАНЕ
ср. Отгл. същ. от преставам. С преставането на робския живот, .., престават и смелите борби против него, сиреч, пресушават се изворите на юнашките вдъхновения. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 53. — Той ги умее тия работи ..! Иска ми се без прекъсване да го гледам как готви и без преставане отново и отново да ям гозбите му! Л. Спасов, КРВ (превод) [еа]. Вестникът му [на Л. Каравелов] „Независимост“, органът на революционните движения, престана окончателно на 12 октомври 1874. Това преставане .. е обдумано .. „Аз съм принуден от самите обстоятелства да напусна досегашното си занятие“ — се говори в известието спирането. З. Стоянов, ХБ [еа]. — Да го изгубя ли? — Само едно кратко преставане на чувствуванието и Фиеско изгубен? Ч, 1875, кн. 14, 7.Виж повече