прѐходност - единствено число, нечленувано преходността̀ - единствено число, членувано
ПРЀХО̀ДНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Качество на преходен (в 5 знач.); недълговечност. Противоп. непреходност, вечност, трайност.
Защо ли тук, в гората, нямам чувството за временност и преходност? П. Славински, ПЩ, 264. У него [Стоян Загорчинов] скромността извира от .. съзнанието за значението на делото и от съзнанието за преходността на бързите литературни успехи. Е. Каранфилов, Б III, 246-248. Не може да нарисува картината си, която би трябвало да изобразява чиния с торта .. и да внушава мисли за преходността на житейските наслади. Ч. Шинов, БС, 43. В надписа се пожелава „Бог да го удостои да живее сто години“. Сентенцията навежда на мисълта, успоредно с предшествуващата я, че „човек дори и добре да живее, умира и друг се ражда“, за преходността на човека и за необходимостта от увековечаване на неговите дела. О, 1979, кн. 17, 13.Виж повече2. Грам. Особеност, граматическо значение на глаголите в българския и други езици да означават действия, които засягат пряко, направо някакъв обект. Преходността и непреходността на глаголното действие могат да се мислят като осъществени или като възможни .. видове субектно-обектни отношения в изречението. Ст. Стоянов, ГБКЕ, 298. Преходността е реализирана, когато обектът на глаголното действие е изразен с отделна дума ..: чета книга .. Преходността е нереализирана .., когато прекият обект на глаголното действие не е изразен с отделна дума ..: чета на глас, чета с очила. ГСБКЕ (2), 211.