придирчѝвост - единствено число, нечленувано придирчивостта̀ - единствено число, членувано
ПРИДИРЧЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество или проява на придирчив.
Не се отчая, не се стъписа сръбският консул и никой не би подозрял у него сега, по лицето му, размазано в угодлива усмивка, суровата придирчивост, с която се отнасяше в работата си към своите подчинени. Д. Талев, ГЧ, 399. Старшията се прибра за обед в лошо настроение, което изрази още сутринта в дребнава придирчивост към подчинените си. На няколко млади стражари в околийското управление той се скара заради немарливо отнасяне към оръжието. Д. Димов, Събр. съч. II [еа]. Макар че беше облечен без особена придирчивост, по удобните и лъснати обувки, по качеството на плата на дрехите му, по колосаната яка, носена с непринуденост в делничен ден, личеше, че е богат и почитан. Г. Куфов, К (превод), 9. А Теофилакт с ревността на писател към писател и с придирчивостта на враг към врага си търси да открие всичко, каквото е написал Климент, дори онова, което е само помислено или загатнато в потулени редове. Н. Драгова, КО, 155.Виж повече