примиря̀ване - единствено число, нечленувано примиря̀ването - единствено число, членувано
ПРИМИРЯ̀ВАНЕ
ср. Отгл. същ. от примирявам и от примирявам се. — Казаха ми, че князът разчитал много на твоето епископско расо за примиряването на ожесточените политически противници. В. Геновска, СГ, 56. Безпринципно примиряване.Виж повече