Основна форма: примиря̀ване - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

примиря̀ване - единствено число, нечленувано
примиря̀ването - единствено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 примиряване - скарване

Резултати от: Речник на българския език

ПРИМИРЯ̀ВАНЕ

ср. Отгл. същ. от примирявам и от примирявам се. — Казаха ми, че князът разчитал много на твоето епископско расо за примиряването на ожесточените политически противници. В. Геновска, СГ, 56. Безпринципно примиряване.

Виж повече