принадлѐжност - единствено число, нечленувано принадлежността̀ - единствено число, членувано принадлѐжности - множествено число, нечленувано принадлѐжностите - множествено число, членувано
ПРИНАДЛЀЖНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на някой или нещо да принадлежи или да бъде част от състава на нещо.
Ботевата принадлежност към революционния лагер не му пречеше да вижда и признава всичкото значение на науката и образованието. Г. Бакалов, Избр. пр, 251. Тези обувки и чехли говорят в известна степен за социалната принадлежност на обитателите. Диал., 1990, бр. 28, 4. При определяне на видовата принадлежност на организмите важно значение имат екологичните данни за тях. Биол. IХ кл, 1981, 9. Дългът се изгражда върху обществената природа на човека. Той произтича от принадлежността, обвързаността и отговорността на индивида пред колектива. Мор. пр VIII кл, 19. Национална принадлежност. Верска принадлежност. Партийна принадлежност. Класова принадлежност.Виж повече2. Само ед. Книж. Притежание, собственост. Ще дойде ден, когато оръдията ще станат само музейна принадлежност и ще се сочат като варварски уреди. Н. Лилиев, Съч. III, 158. Тая кула е многоценна принадлежност на манастира — в очите на археолога, туриста или поета. Ив. Вазов, Съч. ХV, 75. Тие жрици остават през сичкия си живот принадлежност на жерците. Знан., 1875, бр. 9, 133. Гръмнаха още две пушки, но и тие пушки бяха принадлежност на нашите момци. П. Хитов, МП, 32.
3. Обикн. мн. Група предмети, предназначени за определена работа, които съставят цялостен комплект; пособия, потреби, аксесоари, такъми. Заловил се [Ботьов] и на ловджилък .. Купил си пушка, фишеклици, паласки, торби и други принадлежности. З. Стоянов, ХБ, 51. На подложката бяха наредени разни бръснарски принадлежности — машинки за стригане, ножици, бръсначи, бурканчета с пудра и помада. Д. Спространов, С, 13. По стъклените рафтове бяха наредени най-различни козметически принадлежности — сапуни, червила, пудри. Ал. Бабек, МЕ, 152. И Мери .. след малко донесе чудесна въдичарска пръчка и платнен калъф заедно с цяла кутия риболовни принадлежности. Св. Минков, Избр. пр, 259. Тоалетни принадлежности. Плажни принадлежности. Лекарски принадлежности. Писмени принадлежности.
4. Остар. Книж. Белег, особеност, признак, качество, което винаги присъства в някого или нещо като негова постоянна характеристика; атрибут. Богослужението е най-главна принадлежност на истинната божия черкова. З. Петров и др., ЧБ (превод), 3. Първата принадлежност на карнавала .. е преоблачанието. Жените се обръщат повечето на арнаути и фустанели, чепкени и фесове. Т. Икономов, ЧПГ, 31. Изменяваните части на речта имат общи принадлежности — число и род. Ив. Момчилов, ГСЕ, 28. Вещите са разбират въобще като същества ..; а техните свойства са известни под имя принадлежности постоянни или изменяеми. Й. Груев, КЛ (превод), 36. Някои си пак падат в заблуждение да мислят, че българските даскали не можали да имат сичките принадлежности на съвършени учители. Г, 1863, бр. 6, 43. Друга пастирска принадлежност е гегата. СбНУ LV, 70.
◊ По принадлежност. Остар. Книж. Там, където трябва, за когото е предназначено нещо; по предназначение. Аз [В. Левски] дадох инструкциите на Сава Младенов и Васил от Гложене да ги занесат в Ловеч и ги предадат по принадлежност. Ив. Унджиев, ВЛ, 351. Получих писмото Ви и полиците. Отзивите изпратих по принадлежност. Ив. Вазов, НПис., 22. Подадената жалба .. трябва да ся изпраща гдето трябва до три дни откак е подадена, а кога жалбата ся подава срещу лишението от свобода, тя трябва да ся представи по принадлежност в течението на едно денонощие. ВП, 103.
— От рус. принадлежность.