причиня̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време причиня̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време причиня̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време причиня̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време причиня̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време причиня̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време причиня̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време причиня̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време причиня̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време причиня̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време причиня̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време причиня̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение причиня̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение причиня̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие причиня̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие причиня̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие причиня̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие причиня̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие причиня̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие причиня̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие причиня̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие причиня̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие причиня̀вайки - деепричастие причиня̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие причиня̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие причиня̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие причиня̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие причиня̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие причиня̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие причиня̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие причиня̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие причиня̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие причиня̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие причиня̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие причиня̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие причиня̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие причиня̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие причиня̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие причиня̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие причиня̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие причиня̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРИЧИНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; причиня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя, ставам причина някой да изпита някакво чувство, усещане, да бъде в някакво състояние (обикн. отрицателно); предизвиквам. Предпазливо, като че се боеше да не ѝ причини болка, гладеше с коравите си пръсти бялата ѝ заголена до лакът ръка. Й. Йовков, СЛ, 61. Учителят по пеене, Атанасов, нито ме е нагрубявал, нито пък ми е писал двойка. Тогава защо му причиних такава болка? Сп. Кралевски, ВО, 5. Новината се пръсна в полка и причини скрита завист между офицерите. Л. Стоянов, Избр. съч. ІІІ, 381. Радостта, която причини на селянина, я правеше щастлива. П. Стъпов, ЖН, 192.
2. Ставам причина нещо (чувство, състояние, усещане и под., обикн. отрицателни) да възникне, настъпи, да се осъществи, реализира; предизвиквам. — Снощи дядовият Манолов син ме намира̀ наистина, но мина през стрехата, та причини врявата. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 59. Където минели [турските пълчища], причинявали такива злочестини, каквито нито ухо било слушало, нито око виждало. Н. Ферманджиев, РХ, 143. Голям Борован, .., беше вкарал стадото в една от пасбищните мери на големия селски богаташ [Нато Рашев]. Това бе причинило сбиване между него и Лиско, ратая на Нато Рашев. Д. Ангелов, ЖС, 59. За кого са тия заповеди? Те не една пакост ще причинят в живота. П. П. Славейков, Събр. съч. VІІ, 26. Често някои от старопланинските реки причиняват значителни наводнения по селищата, край които минават. Й. Радичков и др., ГСП, 10. Той разясняваше на хората защо се явяват епидемиите и кой ги причинява. Г. Караславов, ОХ ІІ, 447. причинявам се, причиня се страд. Така благородно и с болка се лъже понякога, за да не се причини болка другиму. Д. Калфов, ПЮН, 127. Смущението всъщност не се причиняваше от самия Рафаил, а от дъщеря му Анна, която Драгия инстинктивно подозираше в чувства не съвсем сестрински по отношение на доведения си „брат“. А. Гуляшки, ДМС, 54. Болестта се причинява от особен род гъбички.