провъзглася̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време провъзглася̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време провъзглася̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време провъзглася̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време провъзглася̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време провъзглася̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време провъзглася̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време провъзглася̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време провъзглася̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време провъзглася̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време провъзглася̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време провъзглася̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение провъзглася̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение провъзглася̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие провъзглася̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие провъзглася̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие провъзглася̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие провъзглася̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие провъзглася̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие провъзглася̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие провъзглася̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие провъзглася̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие провъзглася̀вайки - деепричастие провъзглася̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие провъзглася̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие провъзглася̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие провъзглася̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие провъзглася̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие провъзглася̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие провъзглася̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие провъзглася̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие провъзглася̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие провъзглася̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие провъзглася̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие провъзглася̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие провъзглася̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие провъзглася̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие провъзглася̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие провъзглася̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие провъзглася̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие провъзглася̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРОВЪЗГЛАСЯ̀ВАМ, -аш, несв.; провъзглася̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Официално известявам, съобщавам публично за нещо, за началото, настъпването или края на нещо (историческо събитие, война, политическо решение и под.); обявявам, огласявам. От Търново изпращат делегати при Раковски .. Делегацията се завръща заедно с нарочен пратеник на Раковски .., който трябвало да организира и провъзгласи въстанието в старата столица. Ив. Унджиев, ВЛ, 51. И макар Хитлер да провъзгласи хилядогодишно нацистко господство, все пак нацистките тъмничари не са мислели да задържат толкова дълго време своите затворници. Г. Караславов, Избр. съч. III, 190. Комитетът възнамерявал да провъзгласи Съединението [на България] към средата на септември 1885 г. Ист. VII кл, 96. И от минута на минута са очаква всеобщото възстание, което ще да провъзгласи освобождението на поробеното ни отечество. НБ, 1876, бр. 2, 5. Да ни ся изскубне един косъм от главата, дожът ще бъде готов да провъзгласи бой. К. Величков и др., ЛБ (превод), 36. Турция провъзгласява амнистия, опрощава сичките български виновници, що са воювале. НБ, 1876, бр. 44, 172.Виж повече2. Обикн. с предл. з а. Официално и публично присъждам, давам някакво звание, титла, положение, статут, чин, привилегия или професионално право на някого или нещо; обявявам. Един народен събор в Търново провъзгласил за цар Иван Александра. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 193. Като четеш тия редове, ще помислиш, че се е събрал всемирен конгрес от поети и писатели и е провъзгласил г. Вазова за величайши поет на всичките векове. Ал. Константинов, Съч., 112. Болшинството от критиците го [романа] считат за едно от най-добрите творения на испанската литература; а други, по-разпалени, го провъзгласяват за най-добрия съвременен роман. Б. Шивачев, Съч. I, 153. Малко по-късно подобна участ [изгаряне жив] сполетяла и един софийски обущар на име Никола. Църквата провъзгласила тези мъченици за светци. Ст. Михайлов, БС, 173. — Ней се пада шефството на нашата партия и аз тук, пред всички ви, я провъзгласявам за шефка! Ст. Л. Костов, М, 115. Царят го провъзгласи за свой съветник.
3. Официално, обикн. с административен акт, документ, постановление и под. съобщавам за важно държавно, политическо или административно решение; постановявам. Първите деловодители на „Дружеството“ провъзгласиха, че това учреждение ще да бъде Академия. Знан., 1875, бр. 16, 256. [Съборът] провъзгласи торжествено непогрешимостта на папата в Рим на 18 юлий 1870. Ч, 1871, бр. 15, 457. Дадоха по-голямо доверие на възпитаниците като на хора учени и за които мисляха, че обществената полза ще бъде по-близка на сърцето им и според техните оплаквания и желания .. провъзгласиха ги самостоятелни и независими от общината. П. Р. Славейков, ГУ, 67. Конституцията провъзгласява свобода на словото. // Давам статут на държава, населено място и под. Ботевград е провъзгласен за град в 1866 г. под името Орхание. Ст. Михайлов, БС, 159. Разказват, че войската е готова да посрещне бившия император и да провъзгласи пак империя. С, 1872, бр. 43, 340.
4. Остар. Правя нещо да стане известно на мнозина или на всички; оповестявам, разгласявам, огласявам, известявам. Кореджо .. става изразител на онова изкуство, което от само себе си провъзглася, че само добротата на душата може да повърне на хората хармонията. Р, 1925, бр. 198, 2. Някой си цар обзаложил и провъзгласил голяма определена награда ономува, който би сполучил да може да го излъже с каквато да било лъжа. Ф. Велев, КР (превод), 7. Англия провъзгласила да въоръжи 50 000 турци в Индия, за помощ на Турция. НБ, 1876, бр. 46, 180.
5. С предл. з а. Определям, възприемам или споделям някакво мнение, някаква оценка, квалификация за някого или нещо, която обикн. не е действителна, не е обективна. Заговори [инженерът] за своята най-голяма грижа, прибързания строеж. В гласа му — назряла болка. Как да предотврати рисковете? Ще го провъзгласят за саботьор, за враг. Бл. Димитрова, ПКС, 112-113. Няма да описвам как ме провъзгласиха за душевноболен. То бяха тежки часове от живота ми. А. Каралийчев, ПГ, 71. провъзгласявам се, провъзглася се страд. Съединението на Южна България се провъзгласи. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 205. В 802 г. той [Крум] ся провъзгласи от народа за цар на Българското царство покрай Дунава и избра за столица Преслав. Д. Войников, КБИ, 54. Откак ся провъзгласи решението по съществото на делото, съдебното установение не може само нито да го отмени, нито да го измени. ВП, 51.
ПРОВЪЗГЛАСЯ̀ВАМ СЕ несв.; провъзглася̀ се св., непрех. Обикн. с предл. з а. Съобщавам, известявам, обикн. публично, че се определям, назначавам за някакъв, че ставам някакъв или че поемам функциите, задълженията или правата на някого; обявявам се. Той се смее затова, че въпреки всички усилия и победи, ние се връщаме в старото леговище разбити и опозорени поради глупостта и бездарността на ония, които „по божия милост и народна воля“ се бяха провъзгласили за народни водачи. Л. Стоянов, Х, 119. Членовете на дружината, провъзгласили се за български „нотабили“ (първенци), подават молба до Парижката конференция. Ив. Унджиев, ВЛ, 85. Когато не получил от цариградското правителство исканото признание, Симеон се провъзгласил сам сред поражението на византийските войски при р. Ахелой (917 г.) за цар на българите и гърците. Ист. Х и ХI кл, 48. Преслав остава само в ръцете на руский княз и той ся провъзгласява за наш приятел. Д. Войников, РК, 76. Провъзгласиха се за демократи и борци за човешки права.
– Друга (остар. и диал.) форма: п р о в ъ з г л а ш а̀ в а м.