ЛЕКСИТ

Основна форма: прого̀нване - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

прого̀нване - единствено число, нечленувано
прого̀нването - единствено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 прогонване - прибиране

Резултати от: Речник на българския език

ПРОГО̀НВАНЕ¹

ср. Отгл. същ. от прогонвам¹ и от прогонвам се. Бай Мичо я знаеше изуст цяла и четеше места от нея в Джаковото кафене, за да подкрепя думите си за неизбежното прогонване на турците чрез велика Русия. Ив. Вазов, Съч. VIII, 65.

ПРОГО̀НВАНЕ² ср. Спец. 1. Отгл. същ. от прогонвам² и от прогонвам се. Повече от час продължиха приготовленията, изпробванията, закрепването на опашките, „прогонването“ на кълбетата и макарите. А. Гуляшки, ДМС, 170.

2. Напасване, обикн. на прозорец, врата, капак и под., така че да се затваря, приляга плътно; прогонка. Прогонване на врати и прозорци.

Виж повече