ПРОДРЪ̀НКВАМ, -аш, несв.; продръ̀нкам, -аш, св., непрех. 1. Изведнъж, еднократно издавам дрънкане; издрънквам, продрънчавам. Сутринта току-що се бе събудил и бе приседнал в леглото .. и звънецът на апартамента му [на Велчев]
продрънка в чакалнята. О. Василев, Т, 76.Виж повече2. Само несв. Дрънкам от време на време, понякога; подрънчавам. Една колесница с високи колела продрънква зад конете. П. Стъпов, ЧОТ, 101. Тук-там продрънкваше бакър, закачил някой ствол, проплакваше сънено дете. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 293.