пролича̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време пролича̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време пролича̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време пролича̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време пролича̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време пролича̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време пролича̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време пролича̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пролича̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пролича̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пролича̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пролича̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение пролича̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пролича̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пролича̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие пролича̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие пролича̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пролича̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие пролича̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пролича̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие пролича̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие пролича̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие пролича̀вайки - деепричастие пролича̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пролича̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пролича̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пролича̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пролича̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пролича̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пролича̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пролича̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие пролича̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 проличавам - разбирам се - прозирам (непрех.) - усещам се - долавям се 2 проличавам - проявявам се - изразявам се
ПРОЛИЧА̀ВАМ, -аш, несв.; пролича̀, -ѝш,
мин. св. -а̀х, св., непрех. 1. За нещо или за особености в изгледа, вида на нещо (форма, цвят и под.) — ставам по-видим, по-ясен или придобивам по-ясни очертания, така че може да бъда различѐн сред всичко друго или на фона на нещо друго; проличавам си, лича1, забелязвам се, изпъквам, откроявам се. Може би се и изчерви, но слънцето я беше опърлило и изгорило така силно, че червенината не пролича. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 238. Бледността на бузите му проличаваше и през космите на брадата му. Д. Талев, ЖС, 287. Старецът стана от леглото и запали газената лампа. На светлината проличаха бръчките по неговото спокойно и уморено от живота и годините лице. К. Трайков, ВК (превод) [еа]. По изходните места на селата бдяха жандармерийски постове и по пресния сняг веднага биха проличали ясно всички дири. П. Вежинов, НС, 161. Веднага проличава доста широка пътека между твърде високи дървета. Трябва още малко да се дочака съзоряването, защото гората е доста тъмна. П. Петков, СП, 31.Виж повече2. Прен. За факт, обстоятелство, проява на чувство и др. — ставам ясен или по-ясен, явен и може да бъда доловен, усетен, схванат, разпознат по някакви признаци, белези; проличавам си. Той зададе дребни въпроси, от които пролича голямата му осведоменост върху положението на тютюноработниците. Д. Димов, Т 2000 [еа]. Това беше най-ефектната част от неговото слово. Но като започна да навлиза в същността на проблема, веднага пролича слабата му подготовка. П. Вежинов, НБК 1981 [еа]. Своето недоволство стрина Венковица на първо време потуляше. Тя не дава ни най-малко да проличи то нито пред невястата, нито пред Колчо. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 219. — Ами аз няма да лъжа, ма како! — рече тя умолително .., но в гласа ѝ пролича и нотка на едва сдържан гняв. Г. Караславов, ОХ II, 399. В стихотворението проличава талантът на Кирил [Философ], .., да обяснява нещата достъпно. Д. Петканова, КК [еа]. Обренович беше влюбен. Той напразно се мъчеше да скрие това; то проличаваше във всичко. Ст. Дичев, ЗС I, 290. Характерна е градацията .. — едно от най-обикнатите поетични средства на Вазов. Близостта до народния живот проличава и в богатството на езика. Г. Цанев, СИБЛ, 145. Вълнението и безпокойството проличаха по лицето му.
3. Остар. Изпъквам, откроявам се с някакви свои качества или прояви; лича1. От всички свои колеги той проличаваше като най-голям аристократ. С. Радев, ТВБВ [еа]. В скоро време и сред ученичките в пансиона .., Иванка проличала с успеха си. В. Рашева-Божинова, ВВБР, 83.
4. Само безл. проличава, проличи. Обикн. със следв. изр. със съюз ч е, д а л и и др. Става ясно, разбира се, вижда се, очевидно е, видно е; проличава си. В кухнята още на другия ден пролича, че там пипа женска ръка. Вред беше станало прибрано, угледно. Г. Райчев, ЗК, 207. Старецът сви устни, за да не проличи, че плачът напира в гърдите му. П. Славински, ПЗ, 137. И проличава от думите им, че той е сякаш най-добър за тях и най-желан. Т. Влайков, Съч. III, 243. Той трябва да се научи да обича там, където досега е мразил .. От това вече проличава дали е създаден за щастие в брака. Д. Илинова, ЧТЧ І (превод), 138. Извърна глава към него, гледа го доста време така, без да проличи познал ли го е, или не. Г. Стоев, ЦЗ [еа].
ПРОЛИЧА̀ВА МИ несв.; проличѝ ми св., непрех. По някакви белези, признаци във външния ми вид, в изражението ми или др. става ясно, вижда се нещо, може да бъде разпознато нещо. — Било каквото било! — отряза я. И той не искаше да му проличи облекчението. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 535. — Не искам от вас да лъжете, съвсем не, трябва само да отговаряте кратко .. А за разочарованието, което трябва да ви проличи, има достатъчно поводи. В. Константинов, П (превод), 136. Изведнъж той целият се изчерви, нали е много бял, веднага му пролича. Г. Данаилов, ДИВ, 110. Не вярвах, че един коняк може да окаже някакво особено въздействие на човешкия организъм. Познавах хора, които спокойно изпиваха половин бутилка и не им проличаваше. А. Наковски, БС, 154.
ПРОЛИЧА̀ВАМ СИ несв.; пролича̀ си св., непрех. Проличавам (в 1 и 2 знач.). Всеки иска да бъде средоточие на хорското внимание и това си проличава обикновено привечер, когато отбраната публика се събираше на площада. Г. Данаилов, СГИ, 7. Щом Нонка влезе у тях, веднага си пролича. Още на другия ден след сватбата тя измаза изкъртения под, изпра чергите, подреди стаите. И. Петров, НЛ, 105. Тук си пролича кой умее да работи! Нели яростно забива бела в земята, но не ѝ спори. В. Бончева, АП, 85. По израза на тези трима си пролича, че те бяха готови на всичко. В. Мутафчиева, ПП [еа].