пустосло̀вие - единствено число, нечленувано пустосло̀вието - единствено число, членувано пустосло̀вия - множествено число, нечленувано пустосло̀вията - множествено число, членувано
ПУСТОСЛО̀ВИЕ, мн. -ия,
ср. Остар. Книж. Празнословие, празнодумство. Все ѝ се искаше да вярва, че загатването, че трябва да умре, е само едно пустословие, заиграване със смъртта. Д. Спространов, С, 328. Сама с чисто сърце, тя приемаше гръмките фрази за истина, а пустословието на приятелите си за украшение. Кр. Кръстев, К, 116. Сий просвещений мисли помежду простите хора. На такива, които правят чловека горделив, левоуст и лукав. На ония прекалени пустословия, които четем в някои книги, .., дето винаги по-долните хора са изобразени като ирои, а по-големите като злодейци. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 121. Неразсъдните слова са полни сос глупости и сос стидности .. освен други погрешки, впадат такоже такви скоро говорливи в неограничена многоговорливост и в неполезно пустословие. Й. Стоянович, ДСС (превод), 21.Виж повече