Основна форма: първѝчност - Съществително нарицателно, женски род

Форми:

първѝчност - единствено число, нечленувано
първичността̀ - единствено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 първичност - вторичност

Резултати от: Речник на българския език

ПЪРВЍЧНОСТ, -тта̀, мн. няма,

ж. Отвл. същ. от първичен (в 1-8 знач.). Ти си дивак, нямаш за пукнат грош възпитание и култура, всичко при тебе идва по някаква вътрешна интуиция, но на мен точно такъв ми харесваш. Привлича ме твоята първичност. Сл. Македонски, ЕЗС, 120. В този момент разбрах, че никога няма да стана ловец, .., колкото красота и първичност да има в това скитане из мокрите гори. Г. Мишев, ЕП, 64. Един примитивен и непобедим живот кипеше [в долината] с непреодолимата сила на своята първичност и жилавост. Д. Фучеджиев, Р, 156.

Виж повече