Основна форма: разединя̀ване - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

разединя̀ване - единствено число, нечленувано
разединя̀ването - единствено число, членувано
разединя̀вания - множествено число, нечленувано
разединя̀ванията - множествено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 разединяване - обединяване
2 разединяване - сплотяване
3 разединяване - съединяване
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

РАЗЕДИНЯ̀ВАНЕ

ср. Отгл. същ. от разединявам и от разединявам се; разделяне, разпокъсване, разединение. Противоп. обединяване, обединение, единение. Лойд Джордж смяташе, че разединяването на противника е най-бързият, ако не и единствен път към победата. Ив. Илчев, БА [еа]. Нека използваме дните до конференцията за обединяване на партията около нови идеи и цели, а не за разединяване и междуличностни битки. Дем., 2001, бр. 280 [еа].

Виж повече