Основна форма: разреша̀ване - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

разреша̀ване - единствено число, нечленувано
разреша̀ването - единствено число, членувано
разреша̀вания - множествено число, нечленувано
разреша̀ванията - множествено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 разрешаване - забрана
2 разрешаване - забраняване

Резултати от: Речник на българския език

РАЗРЕША̀ВАНЕ,

мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разрешавам и от разрешавам се. Препирните продължиха дълго .. Но постепенно всички усетиха колко сериозен проблем имат за разрешаване. Е. Кузманов, ЧДБ, 5. Режисьорът е срещнал големи трудности при разрешаване на въпросите как да представи живота на отдалечената епоха. ЛФ, 1956, бр. 3, 3. Макар [търговците] да вярваха, че договорът е по-остър от меч, не пренебрегваха нито острите предмети, нито частните разрешавания на споровете. П. Василев, ЗИ (превод) [еа]. Работата на историка и на археолога може да бъде ползотворна .. при разрешаване на въпросите за произхода на дадена народност. ПЗ, 1981, кн. 10, 6. Комплексните програми се разработват за разрешаване на големи стопански задачи. Осн. соц. пр ІХ кл, 17.

Виж повече