разточѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано разточѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член разточѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член разточѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано разточѝтелната - единствено число, женски род, членувано разточѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано разточѝтелното - единствено число, среден род, членувано разточѝтелни - множествено число, нечленувано разточѝтелните - множествено число, членувано
1 разточителен - прахоснически - разсипнически 2 разточителен - разхитителен - неикономичен 3 разкошен (за живот) - разточителен - богат - охолен - бейски (прен.; разг.)Виж повече
Виж повече
РАЗТОЧЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За човек — който харчи много, прекомерно, без мярка; широкопръст. Противоп. пестелив, икономичен1, спестовен. Той [Чеславовец] понякога отказваше да даде на Самуила злато или друго имане — защото Самуил падаше малко разточителен и много-много не ценеше парите и богатството. А. Дончев, СВС, 160. Тая поука му бе дала възможност да закрепи издъхващото предприятие на покойния си баща поне до степен на задоволяване нуждите на разточителната си съпруга. Б. Райнов, ГН, 215. Нарзанов е млад. Строг, пестелив в бюрото — вън разточителен джентълмен. Г. Стаматов, Разк. ІІ, 90-91. От всички римски императори Калигула бил най-свирепият, но и най-слабият; най-жестокият, но и най-страхливият; най-сребролюбивият, но и най-разточителният. Г. Куфов, Д (превод) [еа]. Много пъти биваме пестеливи там, дето би трябвало да са показваме щедри, .., а разточителни и галанти — там, дето би трябвало да бъдем най-економисти, най-пестеливи. Ступ., 1887, бр. 9-10, 65. Ергените са доста по-разточителни.
2. Който е свързан с големи разходи, с изразходване на много пари, материални средства; скъп. Август Силния .. се славел като голям .. почитател на разточителните пиршества, траещи по цял месец. Тема, 2006, бр. 23 [еа]. Разточителните методи за добив на гориво са съпроводени с огромни загуби поради зле поддържани тръбопроводи. // За начин на живот и др. — при който се харчат, пръскат много пари, без мярка; прахоснически. — Разорени, а? — рече младежът. — И вие ли сте разорени като мен? И вие ли след разточителен живот сте стигнали дотам, че можете да си позволите едно единствено нещо? Б. Миндов, НХЕН [еа]. Разполагат с пари и водят разточителен живот.
3. Прен. За мебелировка, обзавеждане и др. — който е пищен, богат. Тази обстановка с разточителната наредба и с полутъмното осветление бе свързана с характера на високопоставените жени от онова време. М. Кремен, РЯ, 431. Мандарините на Бакбо .. имали свой живот зад стените на разточителните източни дворци, изписани с цитати от Буда и пазени от каменни дракони. Ал. Гетман, ВС, 26. // Който се характеризира с голямо изобилие и разнообразие. Аксесоарите са разточителни и изкусителни — чорапи от ламе, весели гривни, колани, подчертаващи талията, ботуши от лачена кожа, сандали с кабърчета. С, 2005, бр. 4595 [еа]. С тъжен поглед [Насо] обходи наоколо. Градинските цветя с разточителните си багри и пищност, изцъкленото синьо небе с натрапчивото слънце. М. Дубарова, И, 173.
4. Прен. Като сказ. опред. С предл. н а и в съчет. със същ., назоваващи думи, изрази и под. Който употребява много думи, жестове, изразни средства и под. Противоп. пестелив. Разточителен съм на думи, за да бъда пестелив в живописта. С, 2004, бр. 3960 [еа]. Йовков не е разточителен на художествени средства .. Само няколко подробности са достатъчни, за да бъде картината пълна. Лит. ХI кл, 231.
5. Прен. За думи, изрази, описание и под. — който е в голямо, понякога прекомерно количество, излишно дълъг и под. Противоп. пестелив.
Нека базилевсът се сравнява с Цезар, нека сравнява войските им с римските легиони — те нито се смееха на неговото главозамайване, нито се радваха на разточителните му похвали. А. Дончев, СВС, 756. Липсва бъбривост, липсват разточителни описания. Поетическото пространство се заема само от един детайл, който съдържа духа на цялото. БЕЛ, 2002, № 2-3 [еа].Виж повече