ра̀мо - единствено число, нечленувано ра̀мото - единствено число, членувано рамена̀ - множествено число, нечленувано раменѐ - множествено число, нечленувано рамена̀та - множествено число, членувано раменѐте - множествено число, членувано
- 1. рамо
- - Вдигам/вдигна рамене
Виж повече- - Моето око и през рамото гледа
- - На рамо да си го носиш
- - Нахлузили са ми кюляфа до раменете
- - Отидоха през рамо
- - Пада/падне <воденичен> камък от раменете ми
- - Пада/падне планина от раменете ми
- - Пада/падне <тежко> бреме от раменете ми
- - Пада/падне товар от раменете ми
- - Повдигам/повдигна рамене
- - Потупвам/потупам по рамото
- - През рамо гледам
- - Рамо до рамо
- - Рамо коляно ще сторя
- - Сваля се/свали се <воденичен> камък от раменете ми
- - Сваля се/свали се планина от раменете ми
- - Сваля се/свали се товар от раменете ми
- - Сваля се/свали се <тежко>бреме от раменете ми
- - Свивам/свия рамене
- - Сипи, мъжо, кашата на рамо
- - Слагай, мъжо, кашата на рамо
- - Смъква се/смъкне се <воденичен> камък от раменете ми
- - Смъква се/смъкне се планина от раменете ми
- - Смъква се/смъкне се <тежко> бреме от раменете ми
- - Смъква се/смъкне се товар от раменете ми
- - Тупам по рамото
- - рана
- - Благ като мехлем на рана
- - Бутам (бутвам/бутна) пръст<а> в раната
- - Бъркам (бръквам/бръкна) с пръст в раната
- - Дето рана и той муха
- - Поставям/поставя пръст на (в) раната
- - Развреждам/рачвредя раната
- - Рана на сърце
- - Слагам/сложа пръст на (в) раната
- - Стъпил му е дявола на раната
- - Турям/туря(турвам/турна) пръст на (в) раната
- - Чопля рана<та>
- - Чопля <си> раната
- - Засмивам се/засмея се през рамо
- - Хвръква ми/хвръкне ми глава <от раменете>
- - Златната птичка веднъж кацва <на рамото ми>
РА̀МО, мн. рамена̀ и раменѐ, ср. 1. Част от човешкото тяло — от долната част на шията до горния край на ръката. Новодошлият свали раницата и като се изправи, разкърши рамене. М. Марчевски, ТС, 56. Беше силен човек, широк в рамената. Й. Радичков, СР, 210. Коминкина Цвета ситно ситнеше по тясната крива пътечка между градинските плетове с кобилица на рамо. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 103. Докато Герган се ориентира, пред чешмата вече се бяха натрупали няколко души с кърпи през рамо. К. Калчев, ЖП, 283. Носи младият си син на рамената си. Ч, 1871, бр. 8, 244. ● Обр. Тя [луната] разкъсваше тук и там мрака и откриваше част от двора, .., лявото рамо на църквата и извивката на рекичката с голи върби. Д. Вълев, 3, 76. На зеленото рамо на борът / се е свела луна. В. Раковски, ППС, 81. Реси / .. се от рамена дървесни там отгоре / провличат. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 1958 [еа]. // Част от дреха, която покрива тази част от тялото. Повтарях и потретях яката [на ризата], ръкавите. Най-мъчно е рамото при шева, все стават чупки. Бл. Димитрова, ПКС, 27. Един от най-уникалните ѝ [на дизайнерката] костюми беше сетре, на чиито рамена беше пришито плюшено еленче. С, 2008, бр. 5687 [еа]. // Анат. Раменна става. Рамото ся състои от две кости: ключ и плешка. М. Бракалов, ФА, 11.
2. Разг. Част от тялото на животно или птица — от горната част на предния крак до врата или между крилото и врата. Мечката потъваше до рамене и все повече посивяваше от налепналия по козината ѝ сняг. Ем. Станев, ПЕГ, 82. Тя [вълчицата] беше я [овцата] хванала със зъбите си отпред за рамото. Й. Йовков, АМГ, 86. Кога стъпна [Секула] на злата зенгия, / се префърли коню на рамена. Христом. ВВ ІІ, 114. Прелетело пиле соколево. / Жълти му са ноге до колена, / златни му са крила до рамена. Нар. пес., СбВСтТ, 204. // Рядко. Месо от тази част на заклана, убита птица или животно. Ганчо си извади по-големия нож, разсече и подели кокошките .. и отдели за кехаята една трътка, .., две криле с рамената от бялото месо със зачервената на гърдите кожа. Ц. Гинчев, ГК, 82.
3. Прен. Обикн. с гл. с ъ м или с опред. Опора, подкрепа. Моят съпруг .. винаги ме е подкрепял и с мъжко рамо, и с точен съвет. Р. Стоянова, ХПН [еа]. Бе намерила вече един, незаменим за търговската дейност, бе открила и .. юрист, .., спряла се бе и на счетоводител, оставаше да намери единствено човека, който .., да ѝ бъде рамо, подкрепа. В. Люцканова, И І, 45. Нека имаме куража и дружеското рамо да подкрепяме поета в този труден негов път. М. Ботунски, РД I [еа]. Държавно рамо не само за бизнеса. .. В момента правителството подпомага бизнеса .., редно е да прави същото и за обикновените хора. С, 2009, бр. 5783 [еа].
4. Геом. Всеки един от двата лъча, които образуват, сключват ъгъл. Фигура, образувана от два лъча с общо начало, се нарича ъгъл. Общото начало на лъчите се нарича връх на ъгъла, а лъчите, които го образуват — рамене на ъгъла. Планим. VІІ кл, 11. Ако две прави отсичат от раменете на един ъгъл съответно пропорционални отсечки, то правите са успоредни. Матем., 1967, кн. 2, 11. То [преместването] се измерва с паралакса — ъгъла, върхът на който се намира в наблюдаваното светило, а раменете му са насочени към мястото на наблюдение и към центъра на Земята. Астр. ХІ кл, 1964, 54.
5. Спец. Част, обикн. права, от предмет, устройство, уред, конструкция и под., разположена под ъгъл към неговата основна част или към друга, обикн. симетрична на нея, част. Пергел. Служи за чертане на окръжности. Съставен е от две рамена, които в единия си край са съединени помежду си. М. Тодоров и др., ТМСС, 36. В съня си очерта кръста на Слънчевата система с неговите огледални рамена, които деляха пространството на четири. Малко преди Земята да достигне първото рамо, което беше на изток, или ако си представим кръста като часовник — в З часа, се появи образът на Прометей, прикован за скалата. .. Земята продължи да се придвижва .., достигна южното рамо, или 6 часа. Сега Земята се беше насочила към западното рамо на вселенския кръст или 9 часа. М. Бакалова, ШЯ, 12. В участъка за производство на железни тръби ще се направи устройство за механично свиване на рамената за аплиците при уличното осветление. ВН, 1961, бр. 2909, 1. Този въздух упражнява налягане над събраната в подземната пещера вода и я изтласква по едното рамо на сифона. ВН, 1958, бр. 2003, 4. // Разш. Част, обикн. права, от предмет, уред и под., която обикн. служи за предаване на натиск. Трионът се хваща с дясната ръка за рамото до дръжката и се поставя върху напречното сечение на парчето. М. Тодоров и др., ТМСС, 21. Мощността върху вала на машината се измерва по един от изброените по-долу начини, .. 1. Спирачка на Прони, наречена още механическа спирачка, която се състои от две челюсти и едно рамо, върху чийто край могат да се окачват тежести. В. Геров, ПКВ, 142. Зад носа е разположено новото предно окачване. .. Самото окачване се отличава от миналогодишното със заострени .. щанги (или рамена), за да се максимизира техният аеродинамичен ефект. Пол., 2009, бр. 250 [еа].
6. Спец. Част от стълбище от една площадка до друга. Стълбището трябва да води за етажа .. Широчина на рамото — най-малко 120 см. Височина на стъпалото — 15 см. С. Цонев и др., ВА, 26. В напречната ос на полуосветения входен вестибюл започва средното рамо на трикрилната стълба, която възлиза плавно на първата площадка и като се разклонява в две странични рамена, извежда в обратна посока в горния етаж. М. Бичев, АНВ, 483.
7. Физ. Разстоянието на лост между опорната му точка и точката на приложение на действащата върху него сила. Беше необяснимо откъде старшината набира допълнителна енергия, за да издигне разликата от шестдесет килограма на два метра височина, тъй че рамото на лоста, ръката и тялото да сключват прави ъгли. Р. Сугарев, СС, 37. Законът за равновесието на лоста — „силите, които действат на лоста, са обратно пропорционални на дължините на съответните им рамене“ — е доказан за първи път от Архимед. Матем., 1967, кн. 2, 4. Да разгледаме аптекарските везни. На средата на кобилицата е закрепена стрелка-показател. На ръбовете на крайните две призми са окачени две блюда. Рамената на кобилицата имат равни дължини и тегла. Физ. VІ кл, 16. Лост наричаме прът, закрепен на неподвижна точка .. да може да се върти около нея: тя се нарича подпорка. Частите на пръта от подпорката до краищата се наричат рамена. Н. Геров, ИФ, 44.
8. Агрон. Разклонение с неголяма дължина на стъблото на лоза или плодно дърво, върху което се формират, образуват, растат плодни части. Зимните студове през някои години нанасят големи повреди върху лозата, като унищожават не само плодните пъпки и част от раменете, но и самите главини. РД, 1950, бр. 306, 3. Всички леторасти под рамената се премахват. По двете рамена се формира плододаваща дървесина. ЧМ, 1999, бр. 344 [еа]. Такова дърво [от хоризонтален кордон], ако искаме да ни ражда, трябва да има най-малко 6 рамена, а не само 2 рамена. Гр, 1906, бр. 6, 83.
9. Агрон. За черешов плод и под. — всяка от двете негови горни части от двете страни на дръжката. Сортове череши с тъмно оцветени плодове .. Страната откъм плододръжката е малка и закръглена със слабо изразени рамена. П. Даскалов и др., ТК, 90.
10. Остар. Склон на планина. Ив. Вазов пишеше за „смелите излети до Владая“, по-смелите достигат високите рамене и даже Черен върх. П. Делирадев, В, 6. Самата Средна гора представяше една дълга и неравна могила. През нейните рамена се виждаха други поля, равнини и пространства. Ив. Вазов, Съч. ХVІІ, 114. Пълноводни реки .. слизат от снежните рамене на Хималаите. А. Каменова, И, 6. // Наклонена част от връх на планина до подножието му. Зад върбите се простира плато, над което се издигат в лазура голите рамена на Ибъра. Н. Попфилипов, РЛ, 24. Вървяхме по лявото рамо на върха. Ст. Станчев, ПЯС, 18. Вижда се и скалистата му остра чука, която може да се вземе като рамо на Еленин връх. Ив. Вазов, Съч. ХV, 78.
◊ Дясното рамо напред; с дясното (дясно) рамо напред. Воен. Строева команда при маршируване или при придвижване на войска, военнослужещи и под. за завиване наляво. — Дясното рамо напред — ходом марш! — изкомандва оловният капитан. К. Константинов, ПТ [еа]. Командуващият 3-а армия поиска съдействие от 1-ва армия по направление на Люлебургаз да заходи с дясното рамо напред към Сатъкьой, „за да натиснем противника към Странджа и да го отхвърлим от главния му път за Цариград“. Г. Марков, ББС [еа]. Лявото рамо напред; с лявото (ляво) рамо напред. Воен. Строева команда при маршируване или при придвижване на войска, военнослужещи и под. за завиване надясно. — Зуна, лявото рамо напред, а Минко право, марш! Изпълнихме заповедта. Г. Белев, ПЕМ, 101. Той [генерал Димитриев] .. предложи на генерал Фичев да се разкъса „слабият център“, където да се преследва с малка част от 3-а армия, а с главните нейни сили да се наблегне към Тюркбей-Караагач, след което да се завие „с ляво рамо напред“ и прекъсне пътя Люлебургаз-Чорлу. Г. Марков, ББС [еа]. Генералите стават и като по конец, с лявото рамо напред, се изнизват към вратата. Фак., 2004, кн. З [еа]. На рамо. Воен. Команда, при която пушката трябва да бъде подпряна на дясното рамо. При команда започнаха изпълнение на хватки с оръжие .. гвардейците преминаваха от „на ремък“, през „за почест“, към „на рамо“. В. Русинов, ДХС (превод) [еа].
> Вдигам / вдигна (дигам / дигна, повдигам / повдигна, свивам / свия) рамене (рамена). Разг. 1. Показвам, че не зная нещо, за което ме питат, или изразявам недоумение (обикн. придружено със съответния жест). — Знаеш ли какво намислих? Аз вдигнах рамене. Никога не можех да отгатна какво ще предложи Драгомир. П. Стъпов, ЧОТ, 32. — Вячеслав Силаба! — извиква червеноармеецът, .. — Няма ли такъв човек между вас? Свиваме рамене. Изглежда, че няма. К. Кюлявков, СПП, 71. Делевер паша обръщаше се към находящите се наоколо българи с въпрос: „Не познава ли някой тоя човек?“, т. е. А. Кънчева; но секи дигаше рамена, макар и да знаеше кой е той. З. Стоянов, ЗБВ І, 96. 2. Изразявам равнодушие, незаинтересованост, нехаене или примирение, снизходителност към някого или към нещо (обикн. придружено със съответния жест). Р о с и ц а: — И там [в комитета] ли го [Павел] хулят? В о й н о в: — Там нищо не знаят. .. Секретарят обеща да провери, но... Изобщо вдига рамене. Р о с и ц а: — Там вдигат рамене, в редакцията — вдигат рамене. Г. Джагаров, П, 68. Вечер Калето оживяваше. Кънтяха там младежки песни и смях, .. Хората от крайния квартал, .., излизаха пред дворните врати, споглеждаха се усмихнато, вдигаха рамене: „Младост, какво да я правиш?“ Ем. Манов, ДСР, 5. — Свинете, кай, са заразени от огненица. .. Не могат да се продават! .. — Ами парите ни, трудът ни? — Не знам, не ми е работа. Дига рамене [докторът], знаеш, мига през очилата и не ще да знае. Чудомир, Избр. пр, 259. Гледам през рамо на (към) някого, нещо или самост. Разг. Държа се високомерно, надменно, с чувство на превъзходство или пренебрежително към някого или нещо. За нас, които не гледаме на народа .. през рамо .., тия паразити не заслужават нищо друго, освен .. презрение. .. отговор на техните подлости са тежките страдания на народа. Хр. Ботев, ПССъч. ІІІ [еа]. Обективно много по-цивилизованата Европа винаги е гледала през рамо към своя Изток. Култ., 2003, бр. 13 [еа]. Публиката [в театъра] не е проста и не може да бъде гледана през рамо. С, 2009, бр. 5923 [еа]. Давам / дам <едно> рамо на някого, нещо; давам / дам някакво рамо на някого, нещо; удрям / ударя (слагам / сложа) <по> едно рамо на някого, нещо. Разг. Подкрепям, подпомагам някого, нещо. — Имал ли сте някога нужда от .. някого, който .., да ви дава рамо? — Да, това бе моето семейство. .. Без възможностите, предоставени ми от него, щях да бъда нещо различно. Нов., 2006, бр. 104 [еа]. През 1921 г. жителите на Рио де Жанейро, ревностни католици, събират средства за католическата общност. Тогава се ражда и идеята със средствата да се издигне статуя, с която жителите на града да приветстват света и всички туристи, които им гостуват. Ватиканът също дава финансово рамо. С, 2004, бр. 3977 [еа]. До рамото на някого съм. Разг. До някого, близо, редом с някого съм (в живота, в някаква работа, изпитание и др.). — Ние имаме и дъщеря, ние започнахме от нищо! Ти винаги си била до рамото ми! А. Наковски, МПП, 211. Казвам / кажа (подхвърлям / подхвърля) през рамо нещо. Разг. 1. Казвам нещо с надменност, високомерие. Родителите придърпаха децата си вън от срамната арена [за филмов кастинг], подхвърляйки през рамо: „Да не сме луди да пълним гушите на разни .. долнопробни продукции?“ Сега, 1999, бр. 170 [еа]. 2. Казвам нещо набързо. И колко често, без дори да зная, / намирах те смутен в мойта стая, / дошъл набърже и, дори през рамо, / две думи да ми кажеш само. М. Петканова, ЦТ, 10. Кърша рамене. Разг. Отчаян съм, не знам какво да правя, вайкам се (обикн. придружено от съответния жест). М и л к а (сломена от тъга, кърши рамене): — Ах, само тази мъка няма да я преживея аз. Ще ме уморят те мене. П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 413. Моето око и през рамото гледа. Диал. Много съм предпазлив. На раменете ми е нещо. Разг. Върху мене е нещо, отговарям, грижа се за нещо. Защото Младенец ни се роди — Син ни се даде; властта е на раменете Му. Библ. [еа]. На рамо<то> да си го носиш. Разг. Пренебр. Казва се като отговор към някого за изразяване на пренебрежително, иронично отношение към неговото положително мнение за някого или за нещо. Ротният командир, .., не е лош, .. Сега и яденето е по-добро, .., но мене тая работа не ми много харесва. Все по-добре си бяхме при стария командир .. Добър си е, .., командирът, пък тебе, ако ти харесва повече Личев — на рамо да си го носиш. П. Вежинов, ВР, 238. — Значи Гьоре Станойков търсиш, а? .. Немаме такъв .. — На рамо да си го носите вашия Гьоре! .., този ваш Гьоре ми дойде до гуша! Тонич, КСШ, 14. Нахлузили са ми кюляфа до раменете. Диал. 1. Принуден съм да изпълнявам тежки или неприятни за мене задължения. 2. Понесъл съм някаква загуба, навредили са ми в нещо. Отидоха през рамо. Диал. За пари — хвърлени, похарчени напразно, без никаква полза. Толкова пари отидоха през рамо. Н. Геров, РБЯ ІІІ, 408. Поемам / поема (вземам / взема) на раменете си нещо. Разг. Наемам се с извършването на нещо (някаква трудна, тежка работа, задача и под.), нагърбвам се с нещо. — Зрителите са свикнали да ви гледат в „нежни“ роли и изведнъж сте силна героиня с пистолет. .. — Да играеш силна жена, е далеч по-лесно. За първи път ми се наложи да поема на раменете си цялата емоционална сила на филма. С, 2006, бр. 4981 [еа]. Потупвам / потупам (тупам) по рамото. Разг. 1. Някого. Показвам, че одобрявам действията, постъпките на някого, похвалвам го. Вечерта, .., без да се съветва [Желязко] с мене, доведе агента с белезниците. Заради това вече го потупваха по рамото и орден можеха да му закачат. Л. Петков, ПЛ, 53. Щом му нанесе последния удар, Спасов ще се предаде. Но преди това Методиев трябва да го окуражи. Преди да му забие ножа в гърба, трябва да го потупа по рамото. М. Марчевски, П, 154. 2. Някого или самост. Проявявам снизхождение към някого и премълчавам, прощавам грешките му. Ала във съдът / не потупват по рамото, / а го осъждат на смърт. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 36. Там с паче перо не потупват по рамо. / Та кой от съдебен процес не разбира. Кр. Вълков, МОО, 207-210. През рамо се смея (се засмивам / се засмея). Разг. Скришом, незабелязано се смея (се засмивам / се засмея). Рамо до рамо. Разг. 1. В непосредствена близост, един до друг. На връщане от църквата младоженците вървяха рамо до рамо, наметнати с кумовото цветно платно. К. Петканов, БД, 33. — Да вървим — каза тя [Росинка] тихо, като го [Евгени] погледна открито. — .. бавно, рамо до рамо .., двамата изминаха гората. Д. Ангелов, ЖС, 247. 2. Заедно, задружно, съвместно. Действието [на филма] се развива през Втората световна война, когато доброволци от Северна Африка се борят срещу немските окупатори на Франция. Мюсюлмани и християни рамо до рамо в битката срещу общия враг .. — звучи помирително в напечената в наши дни международна ситуация. П, 2006, бр. 22 [еа]. — Имаш ли самочувствие в националния отбор, при положение че тренираш рамо до рамо със звезди от Манчестър Юнайтед? С, 2008, бр. 5702 [еа]. Рамо коляно ще сторя. Диал. Ще направя всичко възможно, ще се моля много на някого, за да постигна нещо. Сваля се / свали се (смъква се / смъкне се, пада / падне) <тежко> бреме (товар, <воденичен> камък, планина) от раменете ми. Разг. Почувствам голямо облекчение, защото се слага край на нещо неприятно (изпитание, неприятна ситуация и др.) за мене и се освобождавам от някаква голяма грижа, тежко задължение и под.; олеква ми. И Кандов продължи да върви, задълбал в тия освежителни размишления. Той усещаше, че едно тежко бреме се свали от раменете му. Сега той се усмихваше победоносно. .. Той изхвърли из нея [душата си] Рада. Ив. Вазов, Събр. съч. ХІІІ, 1977 [еа]. Лицето на Иванов се изясни. Сякаш един воденичен камък се смъкна от раменете му — бедата беше отстранена! Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 141. Сипи (слагай), мъжо, кашата на рамо. Диал. Ирон. Употребява се за мързелив човек (обикн. жена), който е пропилял времето си, и като с голямо закъснение се разработва, иска всичко да свърши. Смъквам / смъкна (свалям / сваля) товар (камък) от раменете на някого. Разг. Облекчавам някого, освобождавам някого от нещо трудно или неприятно. — Господине, довиждане. Голям товар смъкнахте от раменете ми. Земя, 2008, бр. 176 [еа]. Стоварвам се / стоваря се на нечии рамене. Разг. За трудна или неприятна работа, задача и под. — падам се на някого, трябва да бъда изпълнен, свършен от някого. — Отделението бе разкрито .. С реформата в болничното финансиране .. делото се стовари на моите рамене. Н 55, 2007, бр. 46 [еа]. Стоварвам / стоваря на нечии рамене нещо. Разг. Натоварвам някого с нещо (обикн. трудна или неприятна задача, работа и др.). В сегашната политическа ситуация даже се безпокоя от тази популярност на БЗНС — тя стоварва на раменете ни огромна отговорност. Мон., 2005, бр. 2098 [еа]. Тежа на раменете на някого. Разг.; Стоя на раменете на някого. Остар. Отговарям, грижа се за нещо (някаква трудна, тежка или неприятна работа и др.) или за някого. Особената отговорност тежи на раменете на решаващия стратегическите задачи главнокомандващ и на командващите армии. ВИС, 2004, кн. З [еа]. Един депутат, доста ограниченичък, .., при едно разискване за даждията, в горещото си рвение да ги намали, на своята избирателна колегия, каза: — Знайте, господа, че на моите рамене стоят 40 000 земеделци с воловете си и с магаретата си! Ив. Вазов, Събр. съч. ХІ, 1977 [еа]. Хвърлям / хвърля през рамо нещо. Разг.; Хвърлям / хвърля зад раменете си нещо. Остар. 1. Изоставям, отказвам се от нещо. — Като ни насипаха чорба в канчетата, аз направо я лиснах .. Ама такъв е сиромашкият късмет, .., веднъж ще ти дойде на крака, пък ти от простотия вземеш, та го хвърлиш през рамо. П. Вежинов, ВР, 203-204. 2. Омаловажавам, пренебрегвам нещо. Голяма погрешка е и лишение на человека да гледа пороците .. на другите, а своите си да не ги познава, но да ги хвърля зад раменете си. Тряба да обгледва перво себе си и после да осуждава другите. А. Гранитски, ПР (превод), 119-120.
— Други (диал.) форми: р а̀ м е н о, р а̀ м е н е.
*ра̀мо Само ед. Прен. Разг. Обикн. с опред. Помощ, подкрепа, съдействие. Очаква се служителите на реда във Варна да получат рамо и от колегите си в София, които ще прикрепят свои хора към агитката на „сините“. Ст/2008/5465. Мариус със сериозното рамо на „Тибетски сърца“ върна към нов живот автентичния денс. НР/1997/1. Въпреки мощното финансово рамо и усилията на правителството за преодоляване на социалните различия, около 16 на сто от жителите на Източен Берлин са на трудовата борса. Дем/2001/237. Съдебно рамо. Политическо рамо.
◊ Давам / дам рамо. Вж. давам. Слагам / сложа рамо. Вж. слагам. Удрям / ударя рамо. Вж. удрям.