родонача̀лник - единствено число, нечленувано родонача̀лника - единствено число, членувано - непълен член родонача̀лникът - единствено число, членувано - пълен член родонача̀лници - множествено число, нечленувано родонача̀лниците - множествено число, членувано
РОДОНАЧА̀ЛНИК, мн. -ци, м. 1. Човек, който чрез потомството си е поставил началото на род, племе, династия, семейство и под.; прародител, праотец.
В едно от двете чекмеджета в дъното на касата имаше няколко златни арабистански динари, .. останали като скъп спомен от родоначалника на Махмудбеговия род. А. Христофоров, А, 127. Прометей е баща на Девкалиона, дето ще да рече — родоначалник на гръчкото племе. Н. Бончев, Р (превод), 124. Оженили я [Ядвига] за великий княз литванский Ягела, .., и станал родоначалник на полските кралеве от лозата на Ягелоните. ВИ, 115. Бедевините [бедуините] почитали за свой родоначалник Аврамовия син Исмаил. Й. Груев, КВИ (превод), 65. Японците, .., имат множество религиозни обряди и празници, .. Един от тия .., е посветен на родоначалника на японската династия Цин-Му. Знан., 1876, бр. 7, 112. Тук заедно оплакват със съкрушенье / измамата коварна с коня мним, / кой път стори, по кой, по Боже щенье, / мина родоначалникът на Рим. К. Величков, Ад (превод), 216.Виж повече2. Най-възрастният и опитен мъж, който ръководи род, семейство, родова община и под.; старейшина. Творбата започва с разказ за миналото на рода, .. Между разказите за Хаджи Трифон (като родоначалник на рода) и Софка са поместени всички вариации на модели на човешко поведение. Д. Дончева, КПЮК [еа]. Отначало в Лациум съществувал родовообщинен строй. Начело на рода стоял родоначалникът старейшина. Ист. V кл, 108. Славяните отколе са управлявали .. фамилиярно — сяка челяд — от своя родоначалник. Т. Шишков, ИБН, 20. Когато реформата добила значение, то бащата занял мястото на майката и захванал да са счита за родоначалник на семейството. Знан., 1875, бр. 22-23, 340.
3. Прен. Човек, който е създал, основал нещо (движение, направление в науката, културата, изкуството и др.); основател, създател, основоположник, патриарх. Габровецът Васил Априлов, родоначалник на българското културно-обществено дарителство, сложил началото на светското образование на роден език през 1835 г. Ив. Коларов, Е, 42. Живите образи на действащите лица, които създава родоначалникът на класическата руска проза — Гогол — позволяват на мнозина драматични артисти да останат безсмъртни. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 172. Няколко думи за символизма изобщо .. Негови родоначалници са Шарл Бодлер, Пол Верлен и Стефан Маларме. Г. Цанев, СИБЛ, 435. Славейков познаваше и разбираше народа, .. Тия свещени връзки му бяха завещани от неговия баща — родоначалника на новобългарската поезия — дядо Славейков. М. Николов, БР, 1931, кн. 6, 179. Днес твърде много се говори за астронавтиката — науката за междупланетните полети, — за родоначалник на която с право се смята Циолковски. НТМ, 1961, кн. 5, 1. Най-вероятно е да се приемат за родоначалници на магията старите халдейци, жителите на най-старото след Китай царство в Азия, Халдея. БР, 1931, кн. 6, 202. Родоначалникът на оперетата Офенбах е писал по поръчка музика за водевили. К, 1926, бр. 79, 2.
4. Спец. За животно, птица, растение — който чрез потомството си е дал началото на нов вид, нова порода, нов сорт и под. За най-близки родоначалници на домашната овца се смятат четири вида диви овце: муфлон, .. и гривеста овца. Кр. Генджев и др., Ж, 59. Див (скален) гълъб — родоначалник на разните породи домашни гълъби. Ц. Пешев и др., ФБ, 356. Растенията, които са послужили за родоначалници на отделен сорт, са свързани тясно с условията на дадено място. Д. Циков, КСКР, 15. Родоначалници на съвременните хвощови били каламитите. Те представлявали гигантски растения, достигащи височина до 20-30 м. П. Мандев, СПВ, 17. В Германия (Саксония) в юрските скали са намерени два отпечатъка от първите пернати влечуги — родоначалници на птиците. Геол. IX кл, 158.