светоза̀рен - единствено число, мъжки род, нечленувано светоза̀рния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член светоза̀рният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член светоза̀рна - единствено число, женски род, нечленувано светоза̀рната - единствено число, женски род, членувано светоза̀рно - единствено число, среден род, нечленувано светоза̀рното - единствено число, среден род, членувано светоза̀рни - множествено число, нечленувано светоза̀рните - множествено число, членувано
1 светъл - слънчев (прен.) - сияен - лъчист (прен.) - лъчезарен (поет.) - светлозарен (поет.) - светозарен (поет.)
СВЕТОЗÀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Поет. Който излъчва, озарява със светлина (във 2 знач.); светлозарен.
Българският селянин е виждал как светозарният мост на дъгата съединява небето със земята. Т. Жечев, ЛС, 265. На слънцето стрелите светозарни / пронизват притаени брегове. Н. Лилиев, Ст 1932, 108. Троице света, просвети ме със светлина, за да възпявам светозарното ти явяване! Българ., 2014, бр. 28, 63. Чудесен светозарен облак възносил ся над тялото на Бож. [Божията] майка. З. Петров ЧБ (превод), 233. Светозарна звезда. ● Обр. Ето, светозарното тържество идва по-напред, като ни показва образа на Христовото възкресение. Ето, светозарният празник на Лазар възсия, очертавайки Христовите чудеса. Л. Грашева, СБЛ II, 125.Виж повече2. Прен. Който сияе и излъчва духовна, вътрешна светлина. Тя – тракийката, родопчанката, добруджанката, македонката – все едно Гергана, Божура, Елица или Биляна – е недостъпна, но не и икона. Светозарна като в ренесансова картина. Пон., 2009, кн. 7-8, 130. Високий свод, отделените светозарни ликове я удивляваха. Р. Блъсков, ПТД (превод), 3. Светозарен поглед.