свидѐтелствам - първо лице, единствено число, сегашно време свидѐтелстваш - второ лице, единствено число, сегашно време свидѐтелства - трето лице, единствено число, минало свършено време свидѐтелстваме - първо лице, множествено число, сегашно време свидѐтелствате - второ лице, множествено число, сегашно време свидѐтелстват - трето лице, множествено число, сегашно време свидѐтелствах - първо лице, единствено число, минало несвършено време свидѐтелствахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време свидѐтелствахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време свидѐтелстваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време свидѐтелстваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време свидѐтелствай - второ лице, единствено число, повелително наклонение свидѐтелствайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение свидѐтелстващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие свидѐтелстващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие свидѐтелстващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие свидѐтелстваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие свидѐтелстващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие свидѐтелстващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие свидѐтелстващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие свидѐтелстващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие свидѐтелстващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие свидѐтелствайки - деепричастие свидѐтелствал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие свидѐтелствалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие свидѐтелствалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие свидѐтелствала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие свидѐтелствалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие свидѐтелствало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие свидѐтелствалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие свидѐтелствали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие свидѐтелствалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
СВИДЀТЕЛСТВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Говоря, разказвам за нещо, което съм видял лично, на което съм присъствал.
С такива мисли в главата, не на себе си, Огнянов се скитал из римските улици. Не знаел кога ще го изгонят от квартирата, нямал средства, за първи път, свидетелстваше Инге, той е нямал какво да яде. Б. Киряков, ХО, 145. За близостта на врага свидетелстват и бежанците от съседните на позициите села. Французите навлизат в домовете им, като мародерстват, а местните българи се налага да напуснат своите къщи и да търсят закрила зад фронта. А. Джонев, К, 150.Виж повече2. Давам сведения, показания като свидетел в съд или при разследване. Те [дипломатите] са освободени от наказателната юрисдикция на приемащата държава, не могат да бъдат задържани или арестувани, както и да бъдат задължени да свидетелстват. И. Миндова, ВД, 21. – Господин съдия – рекъл той [старецът], – разбирам, че може да се допусне съдебна грешка и съм длъжен да я предотвратя. Разрешете да свидетелствам. Съдията погледнал много намръщено: – Свидетелят се допуска! Г. Данаилов, ЗР, 59. Какво ли би станало, ако в съда докажа, че писаното е истина? Но как ще го докажа? Кой би свидетелствал срещу първия секретар? Б. Илиев, НЯ, 101.
3. Ставам свидетел (в 3 знач.) на младоженци по време на сватба. Той прие да им свидетелства на сватбата.
4. Рел. Показвам, доказвам вярата си в Бога с постъпките, делата си. След като човек се покае, той става съсъд на благоговение и благочестие. Не му е нужно на всяка цена нещо да казва или да прави, за да свидетелства на другите за Бога. Само очистилият се човек може да бъде богослов. В противен случай с какво той ще може да свидетелства за Бога? С думи? Амв., 2014, бр. 2, 44.
5. Непрех. и (рядко) прех. Само 3 л. Обикн. с предл. за или следв. изр. със съюз че. За явление, предмет, постъпки и под. – давам възможност да се съди, да се направят изводи за нещо, доказателство съм за нещо; говоря. Далеч от брега, във вътрешността на страната, релефни форми (морски тераси), образувани от морските вълни, свидетелстват, че тези земи са били подложени на действието на водите. Хр. Катранушкова, ОГ, 34. Това село [Делиево] е било голям рударски център, за което свидетелстват сравнително добре запазените самокови пещи. П. Росен, ВПШ, 120. В това планинско селце нямаше ни орачи, ни копачи; само няколко стада, що пасяха, свидетелстваха, че има скотовъдци. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 55. Той [Крум Димитров] през целия си живот е възторжен поклонник на Античността. Свидетелстват го многобройните му преводи от латински и старогръцки, както и от български на тези два езика – уникално явление в нашата култура. А. Николова, ПР III, 153. свидетелствам се страд. от свидетелствам в 5 знач. свидетелства се безл.
свидетелствам (юрид.) - attest
свидетелствам (юрид.) - testify