своеобра̀зно -
1 оригинално - нестандартно - своеобразно - самобитно 2 оригинално - неподправено - своеобразно - самобитно - самородно - неповторимо
СВОЕОБРÀЗНО нареч. По специфичен, особен начин; особено, странно.
Образуването на българската нация било дълъг процес, който поради специфичните исторически условия в България протекъл твърде своеобразно. Ист. Х и ХI кл, 119. Неговите есета и статии будеха оправдан интерес у читателите, защото изобилстваха с материали, които младият автор грижливо и своеобразно анализираше. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 290.Виж повече