сговорлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * сговорлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член сговорлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член сговорлѝва - единствено число, женски род, нечленувано сговорлѝвата - единствено число, женски род, членувано сговорлѝво - единствено число, среден род, нечленувано сговорлѝвото - единствено число, среден род, членувано сговорлѝви - множествено число, нечленувано сговорлѝвите - множествено число, членувано
СГОВОРЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Сговорчив.
Но във всички тези детински игри и палавини той е бил винаги добър, весел и сговорлив другар. М. Николов, ИБЛ, 120. Хора на труда почтен, радостни и сговорливи, здрави, читави и живи, чуйте втори път от мен, чест, хвала и добър ден. Д. Попова, ГП I (превод), 184. Трима братя сговорливи, / трима братя работливи / братски дали по парица, / купили парче земица. НГ, 1941, бр. 165, 3.Виж повече