сгреша̀ване - единствено число, нечленувано сгреша̀ването - единствено число, членувано
СГРЕШÀВАНЕ1, мн. -ия,
ср. Отгл. същ. от сгрешавам1 и от сгрешавам се; сбъркване, объркване. Мълчанието е злато. При него се печели тройно: първо, може да мине за умна глава; второ, няма да обърне никому внимание и ще избегне възможността да греши, защото всяко говорене е придружено с риска за сгрешаване. И трето, ще избегне спечелването на нови противници. Е. Каранфилов, Избр. II, 41. Едно обикновено сгрешаване на име, едно припознаване може да породят най-вратоломна верига от грешки. Ив. Вазов, Съч. IX, 174. Сгрешаване на диагноза.Виж повечеСГРЕШÀВАНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от сгрешавам2; съгрешаване, прегрешаване. Грехът покварил душата на първите люде. Те били добри, но след сгрешаването станали лъжливи, горделиви и лоши. Д. Манчев, НН (превод), 14-15.
СГРЕШÀВАНЕ3, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от сгрешавам3 и от сгрешавам се.