слѐд - *
след предл. 1. За означаване, че действието се извършва, става по следите на някого или на нещо. което се движи.
след-. Представка, активна при образуване на нови прилагателни и единични съществителни, със значение: който настъпва, проявява се, става след нещо, означено от основата (дейност, проява, време, период, съществуване и др.), напр. следбалансов, следбиблейски, следбрехтов, следдесетоноемврийски, слединдустриален, слединтелектуален, следконфликтен, следмагистърски, следмашинен, следмодерен, следперестроечен, следпрезидентски, следпреходен, следприватиационен, следприсъединителен,следрейгънов, следрегистрационен, следреформен, следсоциалистически, следсъветски, следтоталитарен, следуправленски, следчернобилски, следюгославски, следсептемврийски, следсталински, следуикенден, следутрин и др.