словоохотлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * словоохотлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член словоохотлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член словоохотлѝва - единствено число, женски род, нечленувано словоохотлѝвата - единствено число, женски род, членувано словоохотлѝво - единствено число, среден род, нечленувано словоохотлѝвото - единствено число, среден род, членувано словоохотлѝви - множествено число, нечленувано словоохотлѝвите - множествено число, членувано
1 бъбрив - приказлив - разговорлив - разговорчив - словоохотлив - устат (разг.; неодобр.) - хлевоуст (разг.; неодобр.)
словоохотлѝв, -а, -о, прил. (рус.). Който обича много да говори; приказлив.