со̀бственост - единствено число, нечленувано собствеността̀ - единствено число, членувано
1 владение - притежание - собственост - достояние (книж.)2 имот - владение - собственост - имущество
сòбственост, -ттà, мн. няма, ж. 1. Форма на притежаване материални блага, която отразява икономическите отношения в дадено общество.
Общонародната собственост е главната опора на държавата в развитието на народното стопанство и се ползува с особена закрила. Конст., чл. 6. При каквато и да било форма на собствеността, земята всякога ще се обработва. Йовков. 2. Имот, вещи и ценности, които някой законно владее и с които може да се разпорежда. На шестия ден Лазар и Тръпко влязоха в село Сърпец. То беше собственост на битолския бей. Дим. Талев. Кой ти дава право да се разпореждаш с чуждата собственост? А. Гуляшки. Частна собственост. || Право на притежание. А измамените и ограбените си бяха върнали собствеността върху къщата, която бе строена с техния труд, с техните пари. Дим. Димов.Виж повече