Основна форма: странѝчен - Прилагателно

Форми:

странѝчен - единствено число, мъжки род, нечленувано
странѝчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
странѝчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
странѝчна - единствено число, женски род, нечленувано
странѝчната - единствено число, женски род, членувано
странѝчно - единствено число, среден род, нечленувано
странѝчното - единствено число, среден род, членувано
странѝчни - множествено число, нечленувано
странѝчните - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 краен - отдалечен - периферен - откъснат - страничен
2 външен - чужд - страничен
3 страничен - латерален (книж.)
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

странѝчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се намира отстрани, встрани.

Кръчмата имаше три отделения: обща зала и две по-малки странични стаички. Г. Райчев. Мостът над реката е висок и няма странични пречки. К. Петканов. || Който води встрани. И двамата тръгват нагоре по главната улица, после криволичат наляво и надясно из разни странични улички. Св. Минков. Вървяха гъсто един зад друг, за да не се заблудят в странични пътища. Ст. Загорчинов. 2. Прен. Второстепенен, несъществен. Ала учителят нямаше време да мисли за едно или друго, за странични неща: той напрягаше ум, събираше най-хубави мисли за днешния празник. Дим. Талев. || Допълнителен. Странична литература. Страничен доход.

Виж повече