съжалѐние - единствено число, нечленувано съжалѐнието - единствено число, членувано съжалѐния - множествено число, нечленувано съжалѐнията - множествено число, членувано
съжалèние, мн. -я, ср. 1. Чувство на жалост към някого или нещо; състрадание, съчувствие.
Те се отнасяха към нея с едно убийствено съжаление, което тя усещаше на всяка стъпка. Елин Пелин. Страшната изповед пробуди в мене горчиво съжаление към клетника. Н. Райнов. Слушал съм те да казваш, бил много нещастен, но знай, че не заслужава съжаление. К. Петканов. 2. Чувство на жалост по повод на несполука, загуба, беда. Той си представи неизбежната реакция, внезапния изблик на симпатии, съжаления за тъй рано загиналия велик талант. Вазов. На два-три пъти Захария изказа съжалението си, че не се е сетил да вземе една дамаджана с вино. Йовков. Отдъхна си тя от тежкото мълчание и вместо съжаление неочаквано изказа задоволство. Ст. Ц. Даскалов. □ За съжаление — трябва да съжаляваме, че е така; за жалост, жалко. Поради кризата обаче пари по тия фондове, за голямо съжаление, не можаха да се съберат. Елин Пелин. Неудобно е така да се приказва, братя мои, но такава е, за съжаление, истината. Св. Минков. За съжаление, никой не пита масите! А. Гуляшки.Виж повече