Основна форма: съпру̀га - Съществително нарицателно, женски род

Форми:

съпру̀га - единствено число, нечленувано
съпру̀гата - единствено число, членувано
съпру̀го - звателна форма
съпру̀ги - множествено число, нечленувано
съпру̀гите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 другарка (разг.) - булка (разг.) - съпруга - жена (разг.)

Резултати от: Речник на българския език

съпру̀га ж. Жена по отношение на мъжа, с когото е в брак.

Разлютеният граф му праща заповед да погуби невярната съпруга. Вазов. Нане Стоичко със съпругата си е спрял колата насред улицата и продава дренки. Елин Пелин. Майки, сестри, бащи и съпруги ще посрещнат своите, ония, които не са убити. Л. Стоянов. Съпругата е другар в живота и ще имаш голяма помощ, когато тя е просветен човек. Дим. Талев. Дай, другарко и съпруго, / да целуна тоя кичур. Ив. Бурин.

Виж повече