умълчàвам се, -аш се, несв.; умълчà се, -ѝш се,
мин. св. -àх се, св., непрех. Преставам да говоря или шумя; смълчавам се, затихвам, утихвам. Децата се умълчаваха, щом се подадеше баща им. Вазов. Трите жени стояха мълчаливи, децата също се бяха умълчали и в стаята беше съвсем тихо. Дим. Талев. Настъпи пълна тишина: птичките не пееха, листата на дърветата не шумоляха, близкият поток се умълча и той. М. Марчевски.Виж повече