установя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време установя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време установя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време установя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време установя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време установя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време установя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време установя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време установя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време установя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време установя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време установя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение установя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение установя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие установя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие установя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие установя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие установя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие установя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие установя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие установя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие установя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие установя̀вайки - деепричастие установя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие установя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие установя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие установя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие установя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие установя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие установя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие установя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие установя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие установя̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие установя̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие установя̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие установя̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие установя̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие установя̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие установя̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие установя̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие установя̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 намирам - откривам - разкривам - установявам 2 установявам - констатирам (книж.)3 въвеждам - установявам - въдворявамВиж повече4 установявам - констатирам (книж.)
установя̀вам, -аш, несв.; установя̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. (рус.). 1. Въвеждам, устроявам. 2. Определям. Решиха да си направят още един път сметката, да установят с колко тона храни разполагат и на каква средна цена. П. Спасов. Да направим скиците и да установим датата на завършването. А. Гуляшки. 3. Разкривам нещо; констатирам. Напоследък полицейските разпити бяха установили, че предаването и разпръскването на позивите се извършвало по поръчения на някой си Сидер. Дим. Ангелов. Установявам факт. установявам се, установя се страд. Трябва да се проучат условията, да се установят методите, да се пипа внимателно. Дим. Димов.Виж повече