я̀д - единствено число, нечленувано * я̀да - бройна форма я̀дът - единствено число, членувано - пълен член я̀дове - множествено число, нечленувано я̀довете - множествено число, членувано
1 раздразнение - гняв - яд - ярост - бяс (прен.)2 неприятност - яд (разг.) - проблем 3 грижа - яд (разг.) - главоболие (прен.)Виж повече
- 1. яд
- - Вадя си яда
Виж повече- - Изваждам си/извадя си яда
- - Изкарвам си/изкарам си яда
- - Изливам си/излея си яда
- - Яд ми капе на сърцето
- - Пръсвам се/пръсна се от яд
- - Изяждам се/изям се от яд
яд1, ядъ̀т, ядà, мн. я̀дове, я̀да (сл. ч.), м. 1. Силно душевно раздразнение, породено от чувство на негодуване, гняв, възмущение от някого или нещо.
Ще го убия! — извика той и от яд лицето му още повече се изчерви. Йовков. Чувствувах, че и в моята душа расте вражда, закипява яд. Г. Райчев. Най-после му се удаваше случай да излее яда си върху някого. К. Петканов. В яда си, без да ща, нагрубих и майка си. Д. Калфов. 2. Обикн. мн. Неприятности, грижи. Вие спите — мен в гърди / силен пламък, яд гори / и гняв ще ме умори. Ботев. Език свещен на моите деди, / език на тая, дето ни роди / за радост не — за ядове отровни. Вазов. Залисани в прибиране на гроздето, те бяха забравили грижи и ядове. К. Петканов. □ Бера ядове (разг.) — ядосвам се. Яд ме е — изпитвам чувство на яд; ядосвам се. Право да ти кажа, приятелю, яд ме е на тебе. Изпуснахме заека. Елин Пелин.Виж повечеяд2, ядъ̀т, ядà, мн. няма, м. Остар. Отрова. Смъртта бе за него приятел и брат, / зашил беше тайно в ръкава си яд. Вазов. Внезапно в камъняка там напечен / змия отровни ме клъцна. / Но зъбите изляха на обувката / ядът си лют, неизлечим. Вазов.