ЛЕКСИТ

Порталът е в процес на разработка. Данните в Граматичния речник отразяват правописа преди 2002 година и при някои от думите може да са настъпили промени.

Основна форма: бѐлгия - Съществително, собствено, географско название

Форми:

бѐлгия - единствено число, нечленувано

Резултати от: Речник на българския език

БЕЛГЍЯ ж. 1. Спец. В зидарството — права черта, която се отбелязва с връв, натопена в постна боя. Удрям белгия. Н. Геров, РБЯ I, 38.

2. Диал. Връв, линия за чертаене; белегия.

— От тур. belgi 'знак, белег'.

Виж повече