АБАДЖЍЙЧЕ, мн. -та, ср. 1. Ученик, чирак абаджия. Нехи я млого хилляна, / че хи близо дюкянян, / дюкянин берберницана, / дену са сбират момчата, / момчата абаджийчата. Нар. пес., СбНУ XIV, 38. 2. Млад абаджия. Виж повече
АБАДЖЍЙЧЕ, мн. -та, ср. 1. Ученик, чирак абаджия. Нехи я млого хилляна, / че хи близо дюкянян, / дюкянин берберницана, / дену са сбират момчата, / момчата абаджийчата. Нар. пес., СбНУ XIV, 38.
2. Млад абаджия.