Основна форма: аба̀т - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

аба̀т - единствено число, нечленувано
аба̀та - единствено число, членувано - непълен член
аба̀тът - единствено число, членувано - пълен член
аба̀ти - множествено число, нечленувано
аба̀тите - множествено число, членувано

Резултати от: Речник на българския език

АБА̀Т м. 1. В католическата църква — управител, глава на абатство.

Виж повече