Основна форма: аба̀тство - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

аба̀тство - единствено число, нечленувано
аба̀тството - единствено число, членувано
аба̀тства - множествено число, нечленувано
аба̀тствата - множествено число, членувано

Резултати от: Речник на българския език

АБА̀ТСТВО, мн. -а, ср. 1. Голям католически мъжки или женски манастир заедно с принадлежащите му имоти, чиито доходи са в полза на абата или абатисата, които го управляват.

2. Сградите, които се обитават от монасите или монахините на такова общежитие. По тия тесни и тъмни улички с изтъркан паваж, край стените на абатството, са звънтели тежките доспехи на английските наемници. К. Константинов, ПЗ, 150. Някъде нагоре и нагоре към мъгливото лондонско небе са насочени островърхите кубета на високото Вестминстерско абатство. Н. Боев, Г, 5.

3. Длъжност на абат (в 1 знач.) или на абатиса.

Виж повече