Основна форма: а̀бе - Междуметие

Форми:

а̀бе -

Резултати от: Речник на българския език

АБЀ1,

мн. -та, ср. Разг. Стъклено топче за детска игра. В градинката няколко деца играеха с абета.

АБЀ2, мн. -та, ср. Диал. Умал. от аба (във 2 знач.); абичка, абица. Долавям един клон. Късам [сливи] и ям. Една от друга по-сладки! Турям и в джеба на абето си. Т. Влайков, Пр. I, 138.

Виж повече