Основна форма: аблакта̀ция - Съществително нарицателно, женски род

Форми:

аблакта̀ция - единствено число, нечленувано
аблакта̀цията - единствено число, членувано

Резултати от: Речник на българския език

АБЛАКТА̀ЦИЯ ж. 1. Мед. Отбиване на дете от кърмене.

2. Бот. Присаждане, което се извършва чрез сближаване на клонки без отделянето им от стъблото.

— От лат. ablactatio.

Виж повече