аблатѝв - единствено число, нечленувано * аблатѝва - бройна форма аблатѝвът - единствено число, членувано - пълен член аблатѝви - множествено число, нечленувано аблатѝвите - множествено число, членувано
АБЛАТЍВ
м. Езикозн. Падеж в някои езици, като латински, тюркски, монголски и др., с който се изразява отношение за отделяне, отдалечаване и понякога начин на действие.Виж повече— От лат. ablativus.