Основна форма: абортѝране - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

абортѝране - единствено число, нечленувано
абортѝрането - единствено число, членувано
абортѝрания - множествено число, нечленувано
абортѝранията - множествено число, членувано

Резултати от: Речник на българския език

АБОРТЍРАНЕ,

мн. -ия, ср. Отгл. същ. от абортирам; преждевременно раждане, помятане.

Виж повече