абстра̀кция - единствено число, нечленувано абстра̀кцията - единствено число, членувано абстра̀кции - множествено число, нечленувано абстра̀кциите - множествено число, членувано
АБСТРА̀КЦИЯ ж. Филос. 1. Само ед. Отделяне и изтъкване на съществени свойства, отношения и страни на явленията или на предметите чрез отстраняване на преходните и несъществените; абстрахиране. За да установи съществените признаци на предметите, човешкото мислене си служи със следните логически похвати за образуване на понятия: сравнение, анализ, синтез, абстракция и обобщение. Лог. XI кл, 10. Научна абстракция.
2. Отвлечено понятие или мисъл, които се постигат като резултат от теоретическо обобщаване Като всеки истински творец Бешков е конкретен. Той схваща хуманизма в неговата конкретна изява, а не като абстракция. Е. Каранфилов, Б III, 107. — Ето как онова, което смятаме за абстракция, става реалност, а реалността — абстракция. Б. Балабанов, Избр. п II, 22. Може да звучи пристрастно, но доколкото мъжете са по-склонни към абстракции, те възприемат много от жизнените ситуации като игри с определени правила. Хр. Домозетов, ОР, 21. Математически абстракции.
— От лат. abstractio ‘отвличане, отделяне’ през рус. абстракция и нем. Abstraktion.