Основна форма: а̀втопа̀рк - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

а̀втопа̀рк - единствено число, нечленувано
а̀втопа̀рка - бройна форма
а̀втопа̀ркът - единствено число, членувано - пълен член
а̀втопа̀ркове - множествено число, нечленувано
а̀втопа̀рковете - множествено число, членувано

Резултати от: Речник на българския език

АВТОПА̀РК,

мн. -ове, след числ. -а, м. Съвкупност от автомобили на предприятие, учреждение и др.; автомобилен парк. Искаше да се разведри, да отгони неприятните мисли и да види дали в негово отсъствие не е занемарен автопаркът. К. Кръстев, К, 135-136. Почти във всички автопаркове механиците всяка сутрин преглеждат колите и се грижат за тяхната техническа изправност. ВН, 1960, бр. 2681, 2.

Виж повече