Основна форма: а̀ут - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

а̀ут - единствено число, нечленувано
а̀ута - бройна форма
а̀утът - единствено число, членувано - пълен член
а̀ути - множествено число, нечленувано
а̀утите - множествено число, членувано

Резултати от: Речник на българския език

А̀УТ, мн. няма,

м. Спорт. 1. Положение в спортна игра с топка, при което тя излиза вън от игрището. // Във футбола — положение, при което топката е изкарана вън от игрището при аутлинията от противников играч. Този беше решителният мач — мачът на сезона.. Дочо беше за присмех не на класа, а на цялото училище. Защото не можеше да отличи ъглов удар от аут. П. Бобев, ГЮМ, 16.

2. Обявяване от боксовия съдия, че един от боксьорите е победен.

Аут съм. 1. Спорт. Отстранен съм от игра, състезание поради допуснати нарушения или не играя поради други причини (болест, контузия и др.). 2. Прен. Разг. Не вземам участие в някаква дейност, проява.

— Англ. out ‘вън’.

Виж повече

Резултати от: Речник на новите думи 2001

*`аут Като нареч. Разг. Вън, навън, извън. Стоичков е аут от футбола, смята президентът на БФС. Н/1997/28. Дребните фирми са аут от пазара за илачи. 24 ч/1998/179.